Невил взе една покривка за маса и покри Капитана с нея. И той си остана там, по средата на бара, досущ като изкуствен манекен на витрината на магазин, очакващ смяна на дрехите си.
— Ако ми помогнеш да го изхвърлим, това ще е от полза и за двама ни — каза Невил.
Омали разклати празната си халба.
— Ще трябва да се заема сериозно с проблема, сигурен съм, че ще намерим изход от ситуацията, ама цялата тази работа ще изисква бая пиене.
Невил сграбчи празната му халба и я напълни.
— Ако можеш да ме отървеш от това нещо — рече той — може и да си помисля да ти отпусна за в бъдеще известен кредит.
Омали повдигна тъмните си вежди.
— Ще отделя на въпроса необходимото внимание — рече той и се върна на една странична маса.
Мина известно време. Трупът, въпреки нежеланото си присъствие, излъчваше приятна хладина в атмосферата на бара, макар че никой не оценяваше това. Към три часа, когато барът трябваше да затвори, в него се възцари опасна тишина. От време на време, по един или по двама, поставените под карантина посетители отиваха до бара, като заобикаляха отдалеч Капитана, и поръчваха питиета, чието сервиране те смятаха за свое основно човешко право. Невил, макар и човек, който бе противник на пиенето извън позволените часове, не можеше да направи нищо друго, освен да изпълни желанията им.
Имаше няколко безуспешни опита да се организира малко хорово пеене, но Невил ги пресече в зародиш от страх, че ще мине някой обхождащ района си полицай. Двамина юначаги от постоянното присъствие наченаха игра на дартс. Имаше няколко опита да се стигне до телефона на кръчмата, но Невил бе наложил вето на използването му въз основа на това, че безотговорни разговори18 могат да костват човешки животи.
— Измисли ли вече нещо, Джон? — попита той, докато сервираше на ирландеца поредната халба бира.
— Питах се дали не можем да изрежем с трион тази част от пода, върху която стои и да го метнем в избата, така, ако не можем изобщо да се отървем от него, поне няма да е пред очите ни, а и ако остане завинаги в ледения си пашкул, ще направи чудеса за запазването на резервните ти запаси.
Невил поклати глава.
— В никакъв случай, нямам никакво желание да се срещам с него всеки път, когато сляза долу да сменя някое буре.
— Добре, де, добре, това беше просто едно предложение.
Към девет часа народът, вече изключително пиян и изгладнял до смърт, започна лека-полека да се чумери. Чу се ропот, че цялата тази работа била постановка и че Омали и Невил се били сговорили да измъкнат от играчите изкараните им с тежък труд пенита. В ъгъла двама бивши затворници формираха комитет за бягство.
Тогава, малко след десет часа, един от затворниците се прехвърли през оградата. Бе прекарал в тоалетната повече от двете отредени му минути и когато Невил отиде да провери, от него нямаше и следа.
— Прехвърлил се е през големия покрив — рече задъхан нещатният барман, когато се върна в салона — скочил е в страничната уличка и дим да го няма.
— Кой бе той? — попита Омали.
— Рег Уотис, от кооперацията.
— Не се безпокой тогава.
— Да не се безпокоя ли? Сигурно се майтапиш.
— Слушай — рече Омали, — познавам жена му и ако той се опита да се оправдава с някакви си вкочанени трупове в „Летящия лебед“, онази добра жена бързо-бързо ще го изповяда. Хрумна ми, че можем да ги пуснем да избягат. Ако проговорят, и без друго никой няма да им повярва.
— Но те винаги могат да се върнат тук и да докажат приказките си.
— Няма кой знае какви възможности това да стане, нали така?
— Е, какво ще правим?
— Предлагам аз и ти да се оттеглим в покоите ти и да им дадем възможността да избягат.
— Надявам се, че знаеш какво правиш — рече Невил и удари с боздугана си по барплота. — Омали и аз имаме една неотложна работа горе — обяви той. — Няма да се бавим много и разчитам на вашата честна дума да не напускате заведението.
18
Безотговорни разговори… — популярен във Великобритания лозунг по време на Втората световна война, призоваващ към опазване на военната тайна. — Б.пр.