Часовникът „Гинес“ удари безшумно дванайсет долу в бара, а в стаята на Невил, Норман каза изведнъж:
— Вижте, какво е това?
Джон и Невил отидоха при него до прозореца.
— Долу, при кръчмата на Джак Лейн — рече Норман. — Виждате ли, че приближава.
Откъм реката, движейки се безшумно на осемте си колела, приближаваше огромен катраненочерен камион. Нито един от тримата не бе виждал подобно возило, защото то нямаше фарове, матовата му повърхност отразяваше светлината от уличните лампи, които светеха от двете му страни. Не се виждаше предно стъкло, нито процепи, които да загатват за врати или вентилационни отвори. Приличаше на гигантски калъп. Спря пред „Летящия лебед.“
Омали протегна врат да го разгледа, но стряхата на триъгълния покрив скриваше мистериозното возило. Познатото изскърцване на входната врата обаче съобщи на тримата, че някой бе влязъл в бара.
— Ами сега какво ще правим? — попита Невил — Онзи там, долу, може да пребърка и касата.
— Слез долу тогава — рече Омали, — и му го кажи.
Нещатният барман направи няколко крачки към вратата, но спря.
— Май ще е най-добре да не го правя, а?
— И аз мисля, че ще е най-добре — отвърна Омали.
Вратата на бара изскърца отново и след малко Норман се обади от прозореца:
— Тръгва си.
Тримата видяха как дяволският черен камион излезе отново на улицата, мина по железопътния мост и изчезна покрай футболното игрище.
Тримата се спуснаха заедно по стълбите. Барът бе празен, осветен само от слабата светлина, идваща от улицата. С пристигането на големия камион светкавиците бяха прекратили бесния си танц и нощта отново бе ясна и тиха. На пода, в средата на салона, лежеше на купчинка бялата ленена покривка за маса. Невил включи осветлението на бара. Норман вдигна покривката. Разтвори я пред себе си, нададе ужасен вик и я пусна на пода. Омали се наведе да я вземе и я вдигна към светлината. Върху плата се виждаше нещо, което приличаше на негативно фотографско изображение. Беше ясно и кафеникаво като графика в цвят сепия и представляваше лицето на капитан Карсън.
— Ето — рече Омали на нещатния барман, — сега имаш какво да закачиш зад бара си. Брентфордската плащеница.
19
Омали не губи никакво време, за да предаде на Професор Слокъм новините за случилото се вечерта. Старикът седеше зад писалището си, заобиколен от същинска Адрианова стена от древни книги.
— Удивително — рече най-сетне той. — Удивително, макар и трагично. Надявам се да си донесъл покривката?
— Мислех си, че ще ви заинтересува.
— Много.
Професора пое белия ленен вързоп и го простря върху писалището си. Под ярката светлина на бронзовата настолна лампа чертите на Капитана изпъкваха ярко и зловещо.
— Никога не бих повярвал, ако не го бях видял със собствените си очи.
— Иска се време, човек да свикне.
Старият Професор сви покривката на руло и я върна на Омали.
— Бих искал да я изследвам по-късно, когато ще разполагам с повече време, ала сега има по-спешни неща.
— Има ли някакво развитие?
— Да, много. До мен стигна новината, че нашият противник планира някаква папска коронация в близко бъдеще, когато ще стигне зенита на силата си. Трябва да се опитаме да го унищожим преди да дойде този момент. Боя се, че след това ще можем да направим твърде малко, за да го спрем.
— С колко време разполагаме в такъв случай?
— Със седмица, може би малко повече.
Омали се обърна с лице към френските прозорци.
— И така — рече той, — след всичкото това чакане, сблъсъкът ще ни се стовари изневиделица. Трябва да си призная, че това никак не ми харесва. Надявам се, че знаете какво правите, Професоре.
— Убеден съм, Джон, не се бой.
Вратата на Моряшката мисия бе здраво заключена. От вътрешната й страна бяха монтирани големи железни скоби, през които преминаваше железен прът с дебелината на дръжка на метла, заключен към бетонния под с огромен катинар. В самата мисия въздухът бе неподвижен и леденостуден. Въпреки че дълги снопове слънчева светлина проникваха през фините витражи и падаха върху цветните ромбове на мозаечния под, те не носеха никаква топлина от външния свят. Защото никаква топлина не можеше да проникне в тези ледени дълбини. Това бе гробница на абсолютен мрак и абсолютен студ. Нещо витаеше в мразовития въздух, нещо, от което да настръхнат косъмчетата на врата, нещо, което да смрази сърцето и да вцепени сетивата.