— Браво, браво, но кажи ми, синко, за какви цели може да бъде използвана такава изключителна гимнастика? Вече е твърде късно за олимпийските игри.
Арчрой подскачаше пред него и правеше дупки във въздуха със светкавичните си юмруци.
— Аз съм жестоко измамен мъж, отче — рече той.
Свещеникът сведе глава за молитва.
— Времената са трудни за всички ни. Сигурно имаш проблеми, които би искал да споделиш с мен, с Бога, с Църквата?
— Господ не е особено благосклонен към вашата църква напоследък.
Свещеникът се сепна изплашен.
— Хайде сега — рече той, — това са сурови и жестоки думи, какво имаш предвид?
Арчрой прекрати упражненията си и направи пълен шпагат, докосна с чело палеца на десния си крак и се изправи.
— Не ти остана паство, отче, не си ли забелязал?
Младият свещеник падна на колене.
— Изпаднал съм в немилост.
— Не си сторил нищо подобно, паството ти бе подмамено от един коравосърдечен и зъл мъж. През последните няколко месеца понесох маса удари и се заех сам да открия какво се случва наоколо. Напоследък ухото ми се долепя до множество преградни стени и знам за какво говоря.
Отец Мойти тромаво се изправи.
— Бих искал да узная повече за това, синко, затова нека се оттеглим в покоите ми за по едно малко шери.
— Е, само за едно малко, отче, аз тренирам.
Останалият без дъх Пули се втурна, залитайки, през френските прозорци на Професора и се хвърли в едно от креслата до камината.
— Ако съдя по размъкнатия ти и рошав външен вид, Джим, мисля, че носиш новина от най-спешен порядък — рече професор Слокъм, като вдигна глава от книгите си.
Пули пое дълбоко дъх.
— Може да се каже — отвърна задъхано.
— Успокой се, Джим, знаеш къде е уискито.
Пули си наля едно голямо.
— Без да разкрасявам нещата, Професоре — рече той, — но ти и Омали сте в голяма беда, всъщност — в най-голямата.
— Значи нашият човек ще направи хода си, така ли?
— Тази нощ ще изпрати онези гадни същества срещу вас.
— Е, добре. — Професора прекоси стаята и отиде до прозорците, затвори ги и спусна тежкия железен екран. — Не трябва да ни спипат по бели гащи, нали така?
— Къде е Джон? — попита Пули, след като огледа стаята. — Мислех си, че е тук.
Професорът погледна часовника си.
— Мисля си, че добрият стар Омали сега се е подпрял на бара в „Летящия лебед“ и надига пайнтова халба към устните си.
— Най-добре е да ида да го предупредя.
Професора кимна:
— Иди и го доведи колкото можеш по-скоро.
Омали наистина можеше да бъде намерен в „Лебеда“ с пайнтова халба в ръка и с голям пакет, увит в насмолена хартия, до лакътя си.
— На Професора е — обясняваше той на любопитните, които минаваха в близост, — много ценна, много стара книга.
Пули влезе в салона. Невил го посрещна с едно сърдечно „Добро утро, Джим, пайнт от обичайното?“, а Омали само кимна за поздрав, посочи пакета и рече:
— На Професора е, много ценна, много стара.
Пули пое халбата си и подаде точната сума през тезгяха. Невил я отчете в касовия апарат, който звънна и излезе надписа „Няма продажба.“
— От пивоварната ми предлагат един от онези новите, компютъризирани с микрочипове касови апарати — обясни нещатният барман на Пули. — Изглежда са обсебени от апарати, които наистина регистрират постъпилите в тях пари. Аз самият не го възприемам.
— Може би ще го възприемат, ако им обясниш, че водиш счетоводство — предложи Пули. — Това е често срещана практика при кръчмарите.
— Винаги сме на печалба — отвърна с нотка на обида в тона Невил, — никой не може да ме обвини в нечестност.
— Разбира се, че не може, но пивоварните са прочути с тези неща. Защо просто не приемеш новия касов апарат и не оставиш Омали да го третира така, както и стария джубокс?
Ирландецът се ухили доволно. Пред вратата на „Лебеда“ спря камион на пивоварната и Невил изчезна по стълбите надолу към избата, за да отвори вратата. Пули дръпна Омали настрани.
— Най-добре е веднага да отидеш при Професора — рече настоятелно. — Имате малко неприятности откъм мисията, нашият човек папа Алекс е зажаднял да изпие кръвчицата ви.
— Винаги си носил най-хубавите вести, а, Джим? — рече Омали. — Аз и без друго трябва да отида там, пристигна последната книга на Професора.