— Изключително — добави Пули.
— За твое здраве, Алекс, момко — рече Омали и вдигна чашата си.
— Възхищавам се на бабаитлъка ви — рече сериозно Професора, — но на мен самия ситуацията ми се струва малко обезпокоителна. Искаше ми се ние да бяхме предприели първи действия срещу него, а не обратното, ако разбирате какво искам да кажа.
— Тук е доста безопасно — рече Джим, — стига да е добре заключено.
— Обмислих няколко маньовъра — каза професор Слокъм. — Да напусна дома и да потърся убежище някъде, на неизвестно място, например, но не можех да го сторя, защото щеше да означава да изоставя книгите. Мислех да потърся помощ — разбрах, че вашият приятел напоследък е усвоил някои техники, които аз владея в по-малка степен.
— Тъй ли? — попита Пули.
— Много интересно — каза Омали.
— Но не искам да въвличам в тази злополучна работа повече хора от необходимия минимум, затова ми остана само една възможност.
— И тя е?
— Тримата да останем в къщата и да я отбраняваме.
Омали рече:
— Сигурно има и други възможности? Нека ги гласуваме.
— С радост бих останал, но имам друг неотложен ангажимент другаде — каза Джим.
— Трябваше да споменеш това по-рано — каза Професора и в очите му заблещука палаво пламъче. — Тогава нямаше да заключвам щорите; виждате, че съм сложил автоматични ключалки с часовников механизъм и всички врати ще останат заключени през следващите петнайсет часа.
Лицето на Пули помръкна.
— Можете да използвате телефона, ако желаете — обяви весело Професора.
— Мога ли да се обадя на някой ключар? — попита Джим.
— Мисля, че не.
Омали сключи длани зад главата си, усмихна се широко и рече:
— Когато служех в армията, бях щастлив човек — никога не ми се налагаше да вземам решения; приятно е отново да си припомниш тези времена.
— О, блазе ти — рече Джим. — Аз не познавам радостите на военния живот, затова единствената асоциация, която ми хрумва, е тази с попадналия в капана плъх. А аз силно предпочитам свободата.
— Съжалявам — намеси се професор Слокъм, — че ви въвлякох във всичко това, но се страхувам, че тук трябва да се приложи старата мускетарска философия — един за всички, всички за един.
— Бих могъл поне да имам правото на избор — рече кисело Джим. — В крайна сметка онзи тип в мисията не ме спомена по име.
— Смяташ ли, че той ще ни унищожи, а теб ще те освободи от всякакви задължения?
— Не мисля, че ме смята за голяма заплаха.
— Никога не се бой — почука го по носа Професора.
— Никога да не се боя? — Пули вдигна ръце в безпомощен жест. — След теб с тази гарафа, Джон.
Изминаха няколко дълги часа. Температурата в кабинета на Професора се вдигаше заплашително, въздухът бе неподвижен и трудно се дишаше. Съблякоха саката си и навиха ръкавите на ризите си. Професорът се ровеше в книгите си доколкото можеше, а когато намереше сили, Пули кръстосваше стаята като животно в клетка. А за да засили още възмущението му, Омали има безочливостта да се сгуши в един от фотьойлите на Професора и да заспи.
Часовникът върху лавицата над камината удари девет, а Пули почука викторианския барометър, окачен до мраморната камина. Показваше „буреносно“, ала температурата още надхвърляше трийсет градуса.
Професорът вдигна глава от книгата си.
— Опитай се да се отпуснеш, Джим — каза той и избърса потта от дълбоко набразденото си с бръчки чело.
— Да се отпусна ли? Едва си поемам дъх. Ще се задушим тук, няма начин, всички сме обречени.
— Хайде, хайде, овладей се.
Професора затвори плътните завеси зад железните щори на френските прозорци.
— Да се овладея ли? Ние сме три плъха в капана и вие ни докарахте дотук. Нямам никакво желание да се овладея, предпочитам да се паникьосвам. — Пули бръкна зад завесите и започна да тресе железните щори на прозореца. — Пуснете ме навън — изкрещя той и ритна ключалката с подкования връх на обувката си. — Не искам дните ми да свършат тук.
Омали се събуди стреснат.
— Лягай си, Джим — рече, прозявайки се.
— Нямам никакво намерение да си лягам — отвърна мрачно Джим, — аз съм в паника, ти какво ще кажеш?
— Аз казвам да стоим до Професора. В крайна сметка ние сме толкова виновни за неговото положение, колкото и той за нашето.
— Нямам желание да умирам — рече Джим. — Още съм млад и при това — потенциален милионер.