Но това не бе спокоен сън, защото в него се движеха създанията на кошмара. Пешком и бавно те с мъка преминаха насипаната с чакъл алея и отвратителният шум от влачещите се крака отекваше в пустото имение. Напредъкът им бе съпроводен от тих ропот, дрезгав шепот и жални ридания. Защото те не принадлежаха към този свят, тези изчадия на древното зло, но въпреки това трябваше да изпълнят задачите си.
Бавната греховна процесия се носеше полека, прикривайки се в сенките на обвитите в бръшлян стени. Накрая наближиха портата на градината на Професора и спряха, люлеейки се и шептейки.
В кабинета на Професора тримата мъже бяха в напрегнато очакване. Те също бяха чули камбанния звън, оповестяващ полунощ. Пули бе опрял гръб о стената и размахваше ръжен за камина. Самият Професор бе седнал на крайчеца на стола си с книга в ръка. Омали се бе подпрял на камината, гарафата бе празна и той бе опасно пиян.
Часовникът на лавицата над камината отчете няколко дълги минути с описващото златна дъга махало, а тримата бяха затаили дъх.
Изведнъж се чу трополене по прозореца, повтарящо се и настойчиво почукване. Пули премести ръжена в другата си ръка и избърса потната си длан о панталона.
Професора попита:
— Кой е там?
— Вие ли сте, Професоре? — долетя глас отвън. — Омали с вас ли е? Донесъл съм каса бира. Отворете.
— Невил е — рече Пули и като издаде огромна въздишка на облекчение хвърли ръжена си на килима на пода. — Какво прави той там? — Джим прекоси стаята и отиде да отдръпне завесите.
Професора скочи на крака и му препречи пътя.
— Спри, Джим — рече той отчаян, — не отваряй завесите.
— Но това е Невил, може да прехвърли пиячката през щорите, бъдете разумни.
Професорът вдигна ръка и поклати глава.
— Невил? — рече високо той. — Как се казва баща ти?
Пули се обърна безпомощен към Омали.
— Що за въпрос е това, питам те аз?
Отговор не последва.
— Невил? — извика Професора отново, но пак нямаше отговор.
— Замина си — рече Джим. — Какво ли не бих дал за една студена бира.
Изведнъж трополенето и чукането започна с нова сила и отвън долетя нов глас:
— Помощ, помощ, пуснете ме, моля, трябва да се обадя по телефона. — Беше гласът на Стария Пийт. — Моля ви, отворете, трябва да ми помогнете.
— Там става нещо лошо — каза Джим, — дръпнете тези завеси.
— Кучето ми — изплака гласът, — един проклет камион прегази Чипс, пуснете ме, трябва да позвъня за помощ.
— Отворете, за Бога, тези завеси — рече Пули.
Професорът не щеше и да чуе.
— Дръж се, Джим — каза му строго той. — Запуши ушите си, ако не искаш да слушаш, но нито крачка към завесите.
— Но трябва да направите нещо, пуснете го вътре.
Професора се обърна към Омали.
— Цапардосай го, ако направи крачка към онези завеси.
Джон вдигна отчаяно ръце.
— Вразуми се, Пули — рече той. — Не разбираш ли, че Стария Пийт не е там, че това е номер.
Професора кимна с престарялата си глава.
— Първо, изкушения чрез Невил, след това — зов за помощ, какво ще последва? Заплахи, струва ми се.
Пули разполагаше с малко време, за да обмисли думите на Професора, преди оглушителен глас да изреве откъм градината:
— Отворете тези прозорци, иначе ще размажа онези негодници там. — Този път бе гласът на най-завършения последовател на граф Данте в смъртоносното изкуство Димак. — Отворете, казвам ви, иначе ще стане по-лошо за вас!
Пули се хвърли върху един стол.
— Ако нямате нищо против, момчета, аз просто бих предпочел сега да се паникьосам и толкоз — рече той.
Гласът на Арчрой бавно затихна, все още бълвайки заплахи, и тримата отново останаха сами.
— Толкоз ли им беше? — попита Омали и се заклатушка към най-близкия стол.
Изражението на Професора беше сериозно.
— Едва ли, подозирам, че следващият им опит да влязат ще бъде далеч по-хитър.
В това си предположение Професора бе напълно прав.
Ноздрите на Омали потрепнаха.
— Каква е тази миризма?
Погледът на Професора пробяга по стаята.
— Пушек, нещо гори.
Пули немощно посочи с ръка:
— Идва изпод вратата на кабинета. Горим!
— Не му обръщай внимание — рече Професора. — Няма огън, вратите са затворени и заключени, нищо не може да влезе в къщата без да го чуем.