— Аз съм търпелив човек — отвърна нещатният барман, — но тази година ми се струпа доста, с опасностите от каубойската вечер и всичко останало. Всеки път, когато седна и започна да подреждам нещастията, които връхлетяха това заведение през последните месеци, винаги изскача твоето име, Омали — неизменно като часовников механизъм.
— Той е човек, срещу когото са съгрешавали повече, отколкото той самият е съгрешавал — намеси се услужливо Пули.
— А твоето име изплува винаги на второ място, Пули.
— Добре се справят онези с предната стена — рече Пули и се усмихна. — Какво казаха от пивоварната?
— Както изглежда, нещата там не минаха зле — отвърна Невил. — Казах им, че е било гръм.
— Гръм ли? И те повярваха?
— Да, не само повярваха, ами и казаха, че поради очевидната опасност, ще увеличат заплатата ми, но не смятат за разумно да инсталират новия компютъризиран касов апарат, да не би електрониката му да привлече нови космически нападения срещу заведението.
— Браво — каза Джим, — значи всичко е добро, когато свърши добре. — Той потри ръце и посочи към дръжките на бирените помпи, сякаш искаше да каже: „Тогава би трябвало да почерпиш по една-две бири.“
— Не всичко е добро — рече хладно Невил и размаха бинтования си пръст. — Някой можеше да бъде убит, затова повече не мога да търпя подобно нещо. Това тук е кръчма, а не изпитателен полигон за някакви шибани снаряди.
Невил преброи точния брой пенита и половин пени, пусна ги в чекмеджето и завъртя дръжката на апарата, докато не се появи надписа „Няма продажба.“ Сиамските близнаци си взеха халбите и се настаниха на една странична маса. Можеха да си предложат един другиму твърде малко теми за разговор; бяха изчерпили повечето, поради наложената им напоследък близост, която ги бе принудила да са свидетели на едни и същи събития. Ето защо си седяха и повечето време мълчаха, потиснати от страхове за неочаквани телеграми или съобщения, изпратени по пощенски гълъб.
Барът далеч не беше пълен. Стария Пийт седеше на обичайното си място, Чипс се бе проснал пред него и се правеше на безразличен към нежеланото лазене на една муха месарка към задните му части. Норман седеше на бара, нахлупил необикновена шапка с водно охлаждане, собствена направа, имаше и още двама-трима редовни посетители, които въпреки жегата опитваха флегматично да играят дартс. Електрически вентилатор индийски тип, инсталиран от пивоварната, се въртеше на тавана с дузина обороти в час и леко разклащаше свръхнагорещения въздух. Брентфорд отново бе изпаднал в апатия. Слънцето грееше през горните прозорци и мухите бръмчаха в ексцентричните си спирали над бара.
Пули гаврътна халбата си и рече:
— Погледни ги, целият град сякаш е замрял. Ние прекарваме нощите в мисловни битки със силите на мрака, докато Брентфорд най-кротко спи. Изглежда тъпо, нали?
Омали въздъхна.
— Но може би точно заради това вършим всичко — за да можем да седнем за малко в „Лебеда“, докато светът се разхожда навън.
— Може би — рече Пули и приключи с халбата си. — Още по една?
— Идеално.
Пули отнесе празните чаши до бара и, докато Невил ги пълнеше отново, опита всичко възможно да завърже някакъв разговор с нещатния барман.
— Е, какво ново, Невил? — попита. — Как се върти светът напоследък?
— По веднъж на всеки двайсет и четири часа — бе отговорът.
— Но все нещо трябва да се случва?
— Гребното езеро в Гънърсбъри пресъхнало — рече нещатният барман.
— Удивително — коментира Пули.
— Температурата се качи с още половин градус.
— О, това е хубаво, радвам се, че можем да очакваме малко хубаво време.
— Извадили два трупа от реката край Чизуик, били заседнали в тинята, след като нивото на водата спадна.
— Не думай! — рече Джим. — Да не би да познаваме някого от тях?
— Надявам се — не. Единственият изчезнал от Брентфорд през последните шест месеца е Соуп Дистант, но той е сам.
Лицето на Пули потрепна неволно, сигурно бе, че рано или късно някой нямаше да пропусне да открие добрия стар Соуп.
— И никой не знае какво се е случило с него, така ли? — попита небрежно.
— Носи се слух, че емигрирал в Австралия, за да бъде по-близко до дупките си в полюсите.
— И никой не е идентифицирал труповете в Чизуик?
— Не — отвърна Невил и бутна двете халби през бара. — Рибите са си свършили доста добре работата, но се смята, че са били двама пияни градинари, защото са намерили до тях и ръчна количка.