Двамата мъже не изчакаха да видят какво ще се случи. Спогледаха се, хвърлиха вестника и офейкаха.
В лагеруването на открито се крият много удоволствия. Нощта, прекарана под брезента, вятърът в косите и свежия въздух в дробовете. Възможност да избягаш от всичко и да си общуваш с природата. Дни, прекарани на горски полянки, да наблюдаваш танцуващите сред листата слънчеви лъчи, ослепяващи очите. Птичи песни в ранни зори, които изпълват ушите. Хармония с пасторалния дух на Стария свят. А нощем — време за мечтание около пращящия лагерен огън, сладкият аромат на обраслия с мъх торф и борови иглички. Е, на това му се вика живот!
Омали се събуди стреснат, нещо натискаше здраво гърлото му и спираше дъха му.
— О, уф, махни се, махни се.
Тези проклятия бяха адресирани към Джим Пули, чиито прекалено голяма висока обувка се бе наместила под брадата на Омали.
— Ще се разкараш ли, като ти казвам?
Пули също се събуди сепнат.
— Къде съм? — изстена той.
— Където си беше през последните два дни, в моята шибана барака на парцела.
Пули отново изстена:
— Такъв хубав сън сънувах. Не издържам повече тук. Не мога да живея като беглец в някаква барака, иска ми се Арчрой никога да не я бе построявал отново. Трябва да се откажеш, Джон, да заявиш, че снемаш отговорността от себе си, аз ще те подкрепя.
Омали не го слушаше, а белеше картоф. Огромната купчина обелки пред него говореше най-красноречиво за ограничената диета, с която преживяваха двамината напоследък.
— За закуска ще имаме картофки — обяви той.
Пули издаде противен звук и се улови за куркащия стомах.
— Ще си пукнем от картофено отравяне — изхленчи той. — За вас, хората отвъд морето, няма страшно, но ние, британците освен от картофите се нуждаем за оцеляването си и от още нещо.
— Картофът е пълен с витамини — рече Омали.
— Пълен е с личинки на мухи.
— Картофът е приятел на човека.
— Повече бих предпочел едно яйце.
— Яйцата също си имат своите качества, но нищо не може да се сравни по съдържание на витамини, въглехидрати и хранителна стойност с богоизбраната храна — картофа.
Пули направи гримаса.
— Даже и брюкселското зеле е за предпочитане.
— Внимавай какво говориш — рече Омали, — няма да допусна подобен език.
— Извинявай — рече Пули, — просто ми се изплъзна от езика. — Потупа се по джобовете с надеждата да се появи някоя цигарка, пропусната през всичките му предишни отчаяни потупвания по джобовете. — Пак нямам цигари.
— Нали имаш лула — каза Омали, — знаеш къде са обелките, а най-отдолу са най-хубавите.
Пули отново издаде жален звук.
— Ядем ги, пушим ги, спим върху тях, единственото, което не правим, е да разговаряме с тях.
Омали се изкикоти и рече:
— Аз го правя. Тези момчета не са толкова тъпи, колкото изглеждат. — Той премести мръсния тиган върху тухлената печка, която бе иззидал. — Картофки на бар-бе-кю — обяви и запали огъня. — Днес пържени картофки в собствен сос, разбъркани само веднъж и подправени с…
— Подправени ли? С какво?
— С нежни златисти резенчета… картофи!
— Не мога повече — извиси отново жалостиво глас Пули. — Цели два дни тук само се питаме кой ще дойде пръв — полицията или онзи маниак от мисията. Не мога повече, дойде ми твърде много.
— Твоите картофки са почти готови — рече Омали, — а тази сутрин имам още нещо към тях.
— Картоф бургери ли? — попита Пули. — Или Кентъки фрайд картофи, или картофени шишчета?
— Близко си — рече Омали и вдигна прашна бутилка към светлината. — Картофен джин. Сетих се, че имах останали няколко бутилки, скрити на дъното на картофените чували. Добро място за криене, нали?
Пули прокара длан по брадясалото си лице.
— Картофен джин ли? Бива ли го?
— Най-добрият, но като видях какво е отношението ти към картофите, няма да те обиждам като ти предлагам от него.
— Няма да се обидя, уверявам те. Всъщност — рече Пули, взе няколко резенчета картофи и ги лапна, — тези приятелчета вече взеха да ми харесват. Ох, ох! — изплю той картофите и започна да си вее отчаяно на изгорения език.
— По-добре е да се оставят малко да изстинат — информира го Омали. — Ето, пийни една глътка.
И той отвори бутилката и я подаде на Пули.
Пули отпи и рече:
— Не е лошо.