Омали го гледаше с любопитство. Пули забеляза, че брои под носа си.
— Девет, десет — рече Омали.
— Уф, Господи! — изграчи задавено Пули и се улови за гърлото. По челото му изби пот, а очите му започнаха да се изцъклят.
— Плъзва по цялото тяло, нали? — попита Омали, ухили се палаво и отпи малко по-малка глътка от бутилката, която Пули бе пуснал навреме в протегнатите му ръце.
Носът на Пули придоби най-неприятен оттенък на червения цвят, а от очите му излизаше пара.
— Това питие определено има нещо общо с „Олд шейкбели“ — рече той, когато най-сетне успя да си върне гласа. — Но дай да дръпна още една глътка, за да го почувствам най-пълно.
Двамата поседяха известно време на утринното слънце, споделяйки бутилката и дъвчейки картофките на Омали. Най-накрая Джим каза сериозно:
— Знаеш ли, Джон, ние наистина не можем да продължаваме повече така, опасно близко сме до мисията и ако онзи тип не ни пипне с папските си лапи, тогава някой друг ще забележи дима от огъня и ще съобщи за присъствието ни на полицията.
Омали кимна сериозно.
— Всичко това, разбира се, ми мина през ума, наложената ни изолация тук ни даде и на двамата време за размисъл. Аз самият съм готов да седя и да чакам съобщение от Професора, а ти?
Пули сви безпомощно рамене.
— Какво мога да кажа, затънал съм до гуша във всичко това и мисля, че нямам голям избор.
Омали му подаде отново бутилката и се облегна назад, върху чувалите с картофи.
— Няма да умрем от глад — рече той, — макар да се боя, че дори аз си имам лимит на нещата, които мога да приготвя от картофи.
Пули се бе изправил на крака, заслонил с дясната си длан очите от слънцето, той сякаш оглеждаше околността.
— А сега де, какво би казал за това? — попита той, озадачен.
Омали се надигна и застана до него.
— Къде? — попита. — Какво гледаш?
Пули посочи:
— Прилича на виещ се дим, или на малко черно облаче.
Омали заслони очи и ги присви срещу омарата. Една тъмна форма се виеше в небето и колкото повече я гледаше, толкова по-голяма и по-черна ставаше.
— Това са скакалци — рече Джим, — шибана напаст от скакалци.
— Не са скакалци — изписка ужасен Омали, — това са птици, птиците от градината на Арчрой. Бягай, спасявай се!
Краката на Пули бяха като вкопани в земята.
— Не мога да бягам — изхленчи той. — Боя се, че картофеният джин е слязъл в краката ми.
— Бързо в бараката тогава.
Омали сграбчи другаря си за раменете и го блъсна назад, след което затръшна вратата. Само след няколко секунди пронизително пищящата маса от птици покри парцела със своя пърхащ, пернат облак и закри слънцето. Шумът бе оглушителен, острите клюнове драскаха и почукваха по ръждясалите ламарини на малката колиба, хиляда малки, с остри нокти крака се впиваха в нея. Ръцете на Пули отново се озоваха върху ушите му, докато Омали отбиваше щракащите клюнове, които се опитваха да проникнат през процепите на вратата.
— Направи нещо, Джим — извика и гласът му се извиси над врявата. — Ако влязат вътре, от останките ти едва ли ще може да се напълни и кутия за тютюн, която да бъде изпратена у дома.
Пули започна да се върти в кръг, пляскаше с ръце и крещеше с все сила. Това бе техника, която бе практикувал като хлапак, и тя винаги му бе служила вярно, когато трябваше да си пробива път.
Птиците обаче, изглежда, не се трогваха от поведението на Пули, освен ако не се брои фактът, че атаките им срещу колибата ставаха все по-неистови и злобни. Изпращя разцепено дърво и за свой ужас Омали забеляза как по стените започнаха да се появяват редица малки пукнатини. И тогава нападението изведнъж престана. Пули се усети, че се върти, пляска и крещи в пълна тишина. Птиците бяха отлетели.
— Птиците са отлетели — рече Джим и прекрати глупавото си въртене.
— Не са — отвърна Омали. — И аз се хванах на подобен номер при първия ми сблъсък с тях.
Пули залепи око върху една от пукнатините.
— Не се виждат.
— Някъде наоколо са, на покрива или отзад.
— Тогава да се опитаме да избягаме.
— Не бих те посъветвал да го правиш.
Двамата се отпуснаха в полумрака върху чувалите с картофи. Беше тясно и тъй като слънцето неумолимо напичаше покрива, вътре бе и невъобразимо горещо.
— Тук ще си умрем, не ще и дума — рече Пули, — ще се задушим като плъхове в капан.
— Не започвай пак — отвърна Омали и размаха юмрук в мрака.