Минаха няколко дълги минути; някъде в далечината часовникът на библиотеката „Мемориъл“ удари десет. На няколко метра от бараката Марчънт, велосипедът на Омали, лежеше като купчина изкривени железа и разсъждаваше за нехуманното отношение на хората към велосипедите и на птиците към хората. Джим съблече с мъка сакото и нави ръкавите на ризата си.
— Имаш ли още от онзи картофен джин? — попита той. — Ако ще трябва да се мре, бих предпочел да умра така, както съм живял — в пияно състояние.
— Никой няма да умре — увери го Омали (макар за Пули гласът му да прозвуча малко на кухо), — но ще ти бъда много благодарен, ако бъдеш така добър да насочиш огромния си интелект към намирането на някакви начини да улесним бягството си.
След това той измъкна още една бутилка от чувала с картофи и я подаде на другаря си.
— Притежаваш много красив обрат на речта, Джон — рече Джим, издърпа тапата и отпи голяма глътка. Подаде бутилката на Омали, който също отпи и му я върна. — Как би могъл човек да прогони птиците, това определено е невъзможно.
— Ловната пушка е решението — каза Пули. — С двете цеви и с дребни сачми.
— Боя се, че ще трябва да чакаме доста време преди да намине някой ловен надзирател.
— Тогава можем да прокопаем тунел. Като копаем надолу бихме могли дори да попаднем на някой от подземните лабиринти на Соуп.
Омали потропа върху бетона с подкованите си обуща.
— Да не забравяме, че мисля.
— Плашило тогава.
Омали потърка брадата си.
— Не мога да повярвам, че едно плашило ще подплаши тези момчета, но ако ме оставиш няколко минути на мира… мисля, че имам идея.
Часовникът на библиотеката отброи половин час и след малко в малката барака можеше да се види Пули, облечен само с жилетка и долни гащи.
— Ти сменяш ли си понякога чорапите, бе? — попита Омали, стиснал с два пръста носа си.
Джим го погледна тъжно в мрака.
— Сигурен ли си, че това ще подейства? — попита той.
— Повярвай ми — отвърна Омали. — Планът е самата простота.
Пули задъвка долната си устна и рече:
— На мен не ми се вижда много хубав. Не съм и наполовина дебел, колкото едно плашило.
Бележките му се отнасяха до чучелото в цял човешки ръст, което Омали майстореше с одеждите му. Беше завързал ръкавите и крачолите на панталоните и ги пълнеше с картофи.
— Трябва да му придадем известна тежина — рече Джон. — Как върви главата?
— Чудесно — отвърна Джим. — Бих искал да се гордея, че ако ми попадне ряпа, която с възмущение откривам, че си скрил от мен за собствена консумация, и едно джобно ножче, съм в състояние да извая толкова величествена глава, че да засрамя легендарния Огюст Роден.
Пули му подаде скулптурния си шедьовър и Омали го закрепи здраво между раменете на чучелото.
— Много хубаво — рече той.
— Ще бъде много хубаво, ако измами птиците.
— Ще ги измами — каза Омали. — Имай ми доверие, бе!
— Ами аз? — оплака се Пули. — Ще трябва да препускам по улиците по долни дрехи.
— Помислил съм и за това, остави на мен. Готови ли са бутилките?
Пули вдигна две бутилки с картофен джин. Тапите им бяха извадени и от гърлата им стърчаха напоени с джин платнени фитили ленти, отпрани от пешовете на ризата на Джим — приличаха досущ на коктейли „Молотов.“
— Я най-добре полей нашия приятел — рече Омали. — Нали искаме цялата тази работа да постигне най-голям ефект.
Пули извади последната бутилка и я изля върху чучелото.
— Ха така — каза Омали, задържа чучелото с една ръка, а с другата го прекръсти.
— Това ми подейства много успокоително — рече Джим.
— Имаме само една възможност, Пули, не я проваляй, чуваш ли?
Пули поклати глава.
— Няма, ама ми се струва, че това е трагичен край за един хубав костюм.
— Ще ти купя друг — каза Омали.
— С какво? Нямаш пари, а и носиш другия ми костюм.
— Можеш да вземеш моя пуловер от остров Феър и белите ми панталони за крикет.
— Господ да те поживи.
Омали открехна вратата на бараката. Над парцела цареше спокойствие, безмилостното слънце печеше и без друго изгорялата земя, а в далечината по виадукта прогърмя влак.
— Сега или никога — рече твърдо Омали.
Сграбчи чучелото и го хвърли с все сила.
Страхотна вълна разлюля въздуха над бараката и върху чучелото връхлетя пискаща, крачеща каскада от птици, изпаднали в цялата си перната ярост. Пули щракна запалката си и подпали фитилите от пешовете на ризата.