— „Земетресение“? Или „Голгота“?
— „Голгота“. Маркетингът се закучи на втория етаж.
— Как е мрежата?
Той сви рамене и натисна клавиша „Пауза“.
— Издънки няма, загубени пакети няма, изобщо всичко е като по устав. Играем вече три дена. Трябвам ли ти нещо?
Аз размахах разпечатката под носа му.
— Това вижда ли ти се реално?
— Чакай малко.
Той бързо прегледа листа. После подскочи.
— Да не се бъзикаш?
— Дойде преди два часа.
— Исус Ристос с полицейски ескорт — измърмори той, клатейки глава. Идиотски страничен ефект на озападненото ислямско възпитание — да споменаваш под път и над път името на пророка на другата религия. — Ако това е истина, мога да ти съобщя не по-малко от три сравнително честни начина да забогатееш, и още един-два, които гарантирано да ни вкарат в затвора. Ползваш ли PGP?1
— За какво да си давам зор? — попитах с внезапно разтуптяло се сърце. — Нямам какво да крия.
— Ако това е истина — той чукна с пръст по хартията, — тогава всеки алгоритъм за кодиране, с изключение на все още непубликуваните, в ей този момент вече са сдали багажа. Защитените сървъри са в предсмъртни гърчове… Този, който е пуснал това нещо, сигурно танцува от кеф.
Той замислено поглади мустаците си.
— Ти разбираш ли нещо? — продължавах да го разпитвам.
— Ела след пет минути, тогава ще ти кажа.
Размишлявайки ходом, се затътрих към автомата за кафе. Покрай мен минаваха хора и общо взето се държаха, сякаш денят беше най-обикновен. Може и така да беше, но ако онази хартия, която разпечатах, се окажеше истина, цял куп камъни, които досега си бяха стояли мирно по местата, изведнъж се оказваха преобърнати, а ако вие сте един от онези бледни типове, които живеят под земята, тоест под прикритие, е време да се спасявате, и то бързо. Ако съдех по боцкането в дланите и отчетливия пукот в главата, ставаше нещо съвсем необичайно. Потвърждението на Амин беше само черешка върху тортата, нагледно свидетелство за моята мезозойска предвидливост.
Криптографията е основана върху някои математически открития, а също върху определени операции, някои от които са много по-сложни от другите. Например намирането на обикновените прости множители на дадено число е много по-трудно, отколкото умножението на тези множители.
Някои процеси са не просто сложни — те са невъзможни заради тази асиметрия; затова понякога не може за ограничено време да се получи точен отговор на някои задачи. Ето например „теоремата на търговския пътник“. Той трябва да посети един куп градове, съединени с мрежа от пътища. Има ли начин да се открие най-рационалния маршрут, включващ всеки град, за да не се губи време за минаване през вече посетено място, и при това начинът да е приложим за всички възможни градове в страната? Стандартният отговор е отрицателен, но тогава изскача компютърът със своите шантави предложения — мрежова топология, експертни системи, комбинации и т.н.
Но главното е, че съществувам аз и моите хора.
Върнах се в лабораторията за качествен контрол. Амин изглеждаше страшно замислен.
— Какво мислиш? — попитах го от вратата.
Той ми подаде копието.
— Изглежда хитро. Още не съм му загрял всичко докрай, но много прилича на истина.
— Как работи?
Амин сви рамене.
— Значи, имаме някаква топологична трансформация. Знаеш, че NP-пълните задачи, като тази за търговския пътник, са горе-долу еднакви. И всички те се свеждат до пресичане на криви. Въпросът е как да се намери правилният ред за изпълнение на операциите. Или как да се посети всяка възлова точка в правилен ред. Значи, статията дава метод за привеждане на тия задачи в по-проста форма. Авторът използва някаква нова теорема в теорията на графите, за нея чух нещо миналата година, но не обърнах внимание. И ако това е истина…
— Толкова ли е сериозно?
Лицето на Амин се разтегли в усмивка.
— Ще трябва да пренапишеш кода за намиране на маршрута.
Излязох от адския филиал, наричан за простота офис, и тръгнах към паркинга, присвивайки очи срещу светлината. Осем години лежаха провалени зад гърба ми; от разкъсаните им тела струеше кръв… Войната бушуваше на три фронта, съсредоточена около горящата планета. Но въпреки всичко този свят съвсем не бе най-лошият от всички възможни. Да, ние също имахме проблеми, но нищо сериозно… до днес. Сега получихме зееща рана в гърдите: всички останали войни изглеждаха не по-сериозни от някой прищипан пръст в сравнение с кошмара, който ни чакаше.
Вкарай ключа в ключалката, отвори вратата. Тръгни си, а тайната остави да се носи от ветровете. Всичко се провали в пъкъла и изчезна навеки.