Госпожица Андахт не отговори нищо. Първо, тя по природа беше неприказлива и, второ, този разговор никак не й изнасяше. Тръгнаха покрай река Шпрее, минаха по малък железен мост, изкачиха се по улица „Шифбауердам“, свиха наляво по „Фридрихщрасе“, след това надясно й излязоха на улица „Артилерийска“.
— Каква стара, грозна сграда — рече гувернантката. — Внимавай да не паднеш, може да има и тайни врати по пода!
Точица се разсмя, взе на ръце Пифке и запита:
— А къде ще се срещне после?
— Точно в шест ще ме вземеш от „Зомерлате“.
— Пак ли ще танцувате с годеника си? Поздравете го от мен. И приятни танци!
След това се разделиха. Госпожица Андахт отиде да танцува, а Точица влезе в непознатия дом. Пифке започна да вие — явно бе, че къщата не му допадаше.
Антон живееше на четвъртия етаж.
— Колко хубаво, че ми идеш на гости — каза той.
Здрависаха се и постояха доста време на вратата. Момчето беше препасало голяма синя престилка.
— Това е Пифке — поясни Точица.
— Драго ми е да се запознаем! — рече Антон и погали малкия дакел.
Децата отново застанаха мълчаливи едно до друго.
— Хайде сега да влезем в гостната — рече най-сетне Точица.
Разсмяха се и Антон тръгна напред. Заведе я в кухнята.
— Тъкмо готвя — каза той.
— Готвиш ли? — запита момичето и от изненада не успя да затвори устата си.
— Е, да — каза той, — какво да се прави? Майка ми вече от дълго време е болна и затова, като се върна от училище, готвя. Няма да мрем от глад, я!
— Моля ти се, не се смущавай — заяви Точица, остави Пифке на пода, съблече палтото и свали шапката си. — Продължавай спокойно да готвиш! Аз ще те гледам. Какво готвиш днес?
— Варени картофи — каза той, взе един кухненски парцал и пристъпи към печката.
На нея имаше тенджера; Антон вдигна капака, започна да боде с вилица картофите, кимна доволен с глава и каза:
— Но сега вече тя е много по-добре!
— Коя? — запита Точица.
— Майка ми. Каза, че утре щяла да стане за няколко часа. А от идната седмица може би отново ще тръгне на работа. Тя е прислужница, знаеш ли?
— Аха — каза Точица, — а пък моята майка нищо не прави. В момента има мигрена.
Антон взе две яйца, счупи ги о ръба на една тенджера, изля съдържанието, хвърли черупките в сандъка с въглища, наля в тенджерата малко вода, взе една кесия, сипа след яйцата водата нещо бяло и после започна да бърка с малка бъркачка.
— Какъв ужас! — извика той. — Става на бучки.
Пифке се отправи към сандъка с въглищата и „посети“ черупките от яйцата.
— Защо сипа вътре захар? — запита момичето.
— Но това беше брашно — отвърна Антон, — правя бъркани яйца, а пък като се сипе брашно и вода, порциите стават по-олеми.
Точица кимна.
— Ами колко сол се слага на солените картофи? — осведоми се тя. — Половин кило или само четвърт?
Антон се засмя високо.
— Много, много по-малко! — каза той. — Ех, че гозба би станало то тогава! Само две-три щипки, разбира се.
— Разбира се — повтори Точица и продължи да го гледа.
Той взе един тиган, сложи в него мазнина и постави тигана над втория газов пламък, сетне изсипа в тигана бърканите яйца й те зацвъртяха.
— Не забравяй солта, Антоне! — заповяда би той сам, взе щипка сол и посипа с нея жълтата каша, която плуваше в тигана. Когато тя започна да се запича, Антон я разбърка с лъжица. Цвъртеше приятно.
— Значи затова се казват бъркани яйца? — рече момичето.
— Поразбъркай ги малко! — помоли момчето и тикна лъжицата в ръката й.
Точица продължи да бърка яйцата вместо него.
Антон взе тенджерата с картофите, хвана я за дръжките с два вълнени парцала и изля врялата вода в мивката. Сетне раздели картофите в две чинии.
— С варените картофи трябва да се внимава много, иначе стават на каша — рече той.
Но Точица не го слушаше. Тя бъркаше толкова усърдно, че чак ръката я заболя. В това време Пифке играеше футбол с яйчените черупки.
Антон затвори газовия кран, раздели справедливо бърканите яйца в двете чинии, изми си ръцете и развърза голямата си престилка.
— Снощи не можахме да дойдем — рече Точица, — родителите ми имаха гости и останаха в къщи.
— Така си и помислих — каза момчето. — Почакай за миг, ей сега ще се върна.
То взе двете чинии и се измъкна през вратата. Точица остана сама. Опита се да закрепи една яйчена черупка на главата на Пифке.