И така, по препоръка на леля си, Анж Питу бе приет сред учениците на абат Фортие. Старата набожница, горда от този факт, далеч по-малко приятен на Питу, комуто прекратяваше скитническия и независим живот, отиде при метр Ниге и му съобщи, че не само се е съобразила с намеренията на доктор Жилбер, но дори ги е и надминала. Всъщност докторът бе пожелал Анж Питу да овладее една почтена професия. Тя му даваше много повече — едно превъзходно образование. И то къде? В същия пансион, в който бе настанен Себастиен Жилбер, за когото той плащаше петдесет ливри.
Действително Анж получаваше образованието си безплатно, ала нямаше никаква необходимост това да се доверява на доктор Жилбер, а дори и да се направеше, известна бе безкористността на абат Фортие. Като своя върховен повелител той разперваше ръце, изричайки: „Оставете децата да дойдат при мене.“40 Само че двете длани на тези отечески ръце бяха въоръжени — едната с книга, другата с наръч пръчки. Така че през повечето време, обратно на Иисус, който приемал децата плачещи и ги провождал утешени, абат Фортие виждаше да водят при него клетите деца уплашени и ги изпращаше разплакани.
Новият ученик влезе в клас със сандъче под мишница, с мастилница от рог в ръка и две-три парчета от пера, затъкнати зад ухото му. Сандъчето бе предназначено да замести донякъде пюпитъра. Мастилницата беше подарък от бакалина, а остатъците от пера госпожица Анжелик бе събрала предишния ден, отивайки на посещение при метр Ниге.
Анж Питу бе приет с онова нежно братско чувство, което се заражда при децата и се увековечава при възрастните, сиреч с дюдюкане. Целият клас се изреди да му се присмива. Имаше двама ученици, наказани заради жълтеникавите му коси, и други двама заради неговите чудесни колене, за които вече споменахме. Те бяха казали, че краката на Питу приличат на кладенчови въжета, вързани на възел. Образното им сравнение бе направило впечатление, бе обиколило стаята, възбудило всеобщо веселие и вследствие на това докачливостта на абат Фортие.
В крайна сметка, като излезе по обяд, ще рече след четири часа учебни занимания, без да каже никому нито дума, без да е сторил нещо друго, освен да се прозява, свит зад сандъчето си, Питу имаше шестима неприятели, толкова по-ожесточени към него, понеже не бе прегрешил с нищо спрямо тях. Ето защо го бяха положили на печката, която според класната символика представляваше жертвеникът на родината, място за тържествен обет, едни скубейки жълтите му коси, други — упорито насинявайки очите му с цвят на син фаянс, трети — мъчейки се да изправят кривите му крака.
Питу съвсем не знаеше за тези враждебни настроения. На излизане той попита един от съседите си защо шестима от техните другари остават, докато другите се втурват навън.
Онзи го изгледа накриво, нарече го зъл доносник и се отдалечи без желание да влиза в разговор с него.
Анж се зачуди как, без да е проронил нито дума, може да бъде зъл доносник. Но по време на класните занимания той бе чул да казват, било учениците, било абат Фортие, толкова неща, които не бе разбрал, че причисли обвинението на съседа към нещата, прекалено извисени за неговия ум.
Като видя Питу да се прибира по обяд, леля Анжелик, усърдно заела се с обучението му, за което смяташе, че е направила толкова големи жертви, го попита какво е научил.
Той отвърна, че се е научил да си мълчи. Отговорът бе достоен за един питагореец. Само че един питагореец би го изразил със знаци41.
Следобед новият ученик влезе в клас без особено отвращение. Сутрешните часове бяха използвани от учениците за проучване на физиката на Питу, следобедните — посветени на проверка от страна на преподавателя на умствените му възможности. След като препитването завърши, абат Фортие бе убеден, че Анж Питу всячески е предразположен да бъде същински Робинзон Крузо, ала има твърде малко шансове да стане един Фонтьонел42 или един Босюе43.
По време на следобедните часове, много по-уморителни за бъдещия семинарист от сутрешните, учениците, наказани заради него, неведнъж му показваха юмруци. Във всички страни, цивилизовани или не, подобна демонстрация се възприема като знак за заплаха. Питу внимаваше.
41
Учениците на Питагор трябвало да се въздържат от всякакво говорене в продължение на три или пет години — бел.фр.изд.
42
Бернар льо Бовие дьо Фонтьонел (1657 — 1757) — френски писател, племенник на Пиер Корней. Предтеча на философите от епохата на Просвещението. Член на Френската академия (1691) — бел.ред.
43
Жак Бенин Босюе (1627 — 1704) — френски писател и висш духовник. Член на Френската академия (1671) — бел.ред.