Знаменитото сандъче, което леля му Анжелик удостояваше с наименованието пюпитър, се беше превърнало благодарение на размерите си и на множеството отделения, с които Питу бе украсил вътрешността му, в някакво подобие на Ноевия ковчег, съдържащо по една двойка от всички катерещи се, пълзящи и хвърчащи твари. Имаше гущери, смокове, лъвски мравки, скарабеи и жаби и тези създания ставаха толкова по-скъпи на Анж, колкото по-често понасяше по причина на тях повече или по-малко строги наказания.
Питу попълваше менажерията си по време на седмичните разходки. Той бе пожелал саламандри — много популярни във Виле-Котре, бидейки герб на Франсоа I, който бе наредил да ги скулптират на всички камини — и беше успял да си ги набави. Само едно нещо го бе накарало силно да се замисли и накрая го беше причислил към нещата, които надхвърляха способността му да ги проумее — че постоянно намира във водата тези влечуги, за които поетите претендират, че живеят в огъня47. Това обстоятелство бе породило у Питу, притежаващ точен ум, дълбоко презрение към поетите.
Собственик на два саламандъра, той се бе захванал да търси хамелеон. Но този път всички издирвания бяха напразни и усилията му не се увенчаха с никакъв резултат. Най-накрая безплодните опити го доведоха до заключението, че хамелеонът не съществува или пък съществува на други географски ширини.
Веднъж решил така, престана да упорства и се отказа от хамелеона.
Другите две трети от наказанията му бяха следствие от онези окаяни солецизми и проклети варваризми, които никнеха в неговите съчинения като бурени в житно поле.
Що се отнасяше до свободните дни — четвъртъците и неделите, в тях Питу продължаваше да навестява баричките и да се отдава на бракониерство. Само че понеже все така растеше, беше се източил пет стъпки48 и четири палеца и бе навършил шестнайсет години, неочаквано се яви едно обстоятелство, което го поотвлече от любимите му занимания.
По пътя за Брюйер-о-Лу е разположено село Писльо, може би същото, дало името си на обаятелната Ан Д’Ейи49, фаворитка на Франсоа I.
Та в това село се издигаше фермата на Бийо и на прага на тази ферма случайно стоеше почти всеки път, когато Питу минаваше оттам, едно мило момиче на седемнайсет-осемнайсет години, свежо и жизнерадостно, което наричаха с кръщелното му име Катрин, но по-често, по името на бащата, Бийо.
В началото Питу само се покланяше на Бийо, сетне малко по малко се осмели и взе да й се покланя, усмихвайки се. Най-накрая, в един хубав ден, след като се бе поклонил и усмихнал, той се спря и се престраши, целият поруменял, да изрече тази фраза, на която гледаше като на твърде голяма дързост:
— Добър ден, госпожице Катрин.
Катрин беше добро момиче и прие Питу като стар познат. Наистина си беше старо познанство, защото от две или три години го виждаше да минава покрай фермата поне веднъж седмично. Само че Катрин виждаше Питу, а Питу не виждаше Катрин. То бе, тъй като тогава тя беше на шестнайсет години, а той — едва на четиринайсет. Вече разбрахме какво се случи, когато Питу на свой ред стана на шестнайсет години.
Постепенно Катрин започна да оценява талантите на Питу, понеже той ги споделяше с нея, поднасяйки й най-красивите птици и най-тлъстите зайци. Резултатът беше, че Катрин направи комплименти на Питу, а Питу, който бе особено чувствителен към комплиментите, тъй като рядко му се случваше да получава, се отдаде на очарованието на новото и вместо да продължава, както в миналото, към Брюйер-о-Лу, се спираше на половината път и вместо да запълва деня си със събиране на букови жълъди и поставяне на примки, си губеше времето да обикаля около фермата на Бийо с надеждата да зърне за миг Катрин.
От това последва чувствително намаляване на добива от заешки кожи и почти пълно лишаване от червеношийки и дроздове.
Леля Анжелик взе да мърмори. Питу се оправдаваше, че зайците са станали недоверчиви, а птиците, научили капана, са започнали да пият от гънките на листата и кухините на дървесните стволове.
Едничката утеха на госпожица Анжелик за тази интелигентност на зайците и хитростта на птиците, които отдаваше на прогреса на философията, бе, че нейният племенник ще получи стипендията, ще влезе в семинарията, ще прекара там три години и ще излезе като абат. А да бъде икономка на абат, беше отколешна амбиция на старата набожница.
Тази амбиция не можеше да не се осъществи, защото, веднъж станал абат, Анж Питу нямаше как да не вземе леля си за икономка, най-вече след всичко онова, което бе направила за него.
47
Разпространено вярване, произлязло от алхимията (според средновековните поверия саламандърът бил дух на огъня, понеже вярвали, че това животно не може да изгори). От XV век саламандърът станал хералдическа емблема на графовете Д’Ангулем и естествено е бил приет от техния потомък Франсоа I. Девизът бил