Херакъл бил кравар или почти, понеже, тъй гласи митът, теглел за опашките кравите на Герион65. А дали са водени за опашките или за юларите, това е само въпрос на навик на този, който ги води, и нищо повече. То, общо взето, не променя факта, че е бил водач на крави, ще рече кравар.
И още, онзи Титир, легнал под един бук, когото Вергилий увековечава и който изразява радостта си от спокойствието, което Август му е създал, в такива хубави напеви, също е бил пастир. Пастир е бил и онзи Мелибей, който се жалва така поетично, задето напуска родния край66.
Несъмнено всички тези люде са говорели латински достатъчно добре, за да бъдат абати, и при все това са предпочитали да се любуват как козите им висят по скалите, обрасли с трънливи гъстаци67, вместо да отслужват литургии и да пеят на вечерните. Така че занаятът на пастира явно също имаше своето очарование. Впрочем какво пречеше на Питу да си възвърне достойнството и поетичността, които бе загубил? Какво му пречеше да въвлече в надпяване събратята на Меналк и Палемон68 от околните села? Нищо, разбира се. Питу неведнъж бе пял пред аналоя и ако не бе хванат веднъж да пие виното от стъкленицата за причастие на абат Фортие, който с обичайната си строгост го бе лишил начаса от службата му на помощник при църковните ритуали, тази негова дарба би могла да го отведе далеч. Той не знаеше да свири на кавал, ала умееше да извлича всевъзможни тонове от своята пищялка, което беше доста сходно. Не бе правил свирка от тръстикови цеви с различна дължина, подобно на влюбения в Сиринга69, но от липа и кестен майстореше свирки, чието съвършенство неведнъж бе предизвиквало възхитата на неговите другари. Следователно Анж можеше да е пастир, без да бъде накърнено самолюбието му; той не изпадаше до това занятие, слабо ценено в модерните времена, а го издигаше на висотата си.
Всъщност кошарите бяха поверени на госпожица Бийо и Питу щеше да получава нареждания само от нейните уста.
На свой ред обаче Катрин се грижеше за достойнството на Питу.
Същата вечер, когато момъкът се приближи до нея и я попита в колко часа ще трябва да тръгне, за да се присъедини към пастирите, тя му отвърна, усмихвайки се:
— Няма да тръгвате.
— Как така? — удиви се той.
— Дадох на баща ми да разбере, че образованието, което сте получили, ви поставя над задълженията, които той определи. Вие ще останете във фермата.
— А! Толкова по-добре — рече Питу, — няма да се разделям с вас.
Възклицанието се бе изплъзнало от устата на простодушния Питу. Ала едва го бе произнесъл, и се изчерви до уши, докато Катрин сведе глава с усмивка.
— Ах, простете, госпожице! Това се изтръгна от сърцето против волята ми и не бива да ми се сърдите — заоправдава се момъкът.
— Изобщо не ви се сърдя, господин Питу — промълви девойката, — и съвсем не сте виновен, че изпитвате удоволствие да бъдете с мен.
За миг настъпи тишина. Нямаше нищо учудващо — двете деца си бяха казали толкова много неща с толкова малко думи!
— Но аз не мога да остана във фермата, без да правя нищо. Какво ще върша всъщност? — попита Питу.
— Ще вършите онова, което върша аз, ще оправяте книжата, сметките с надничарите, приходите и разходите. Можете да смятате, нали?
— Знам четирите аритметични действия — гордо отвърна Питу.
— Значи с едно повече от мен — каза Катрин. — Така и не успях да стигна по-далеч от третото. Сам виждате, че баща ми ще спечели, използвайки ви като счетоводител. И понеже и аз, от своя страна, ще спечеля, а и вие печелите, печелят всички.
— И какво ще спечелите вие, госпожице?
— Ще спечеля време и през това време ще си направя бонета, за да бъда по-хубава.
— А! Струва ми се, че и без бонета сте твърде хубава — рече Питу.
— Възможно е, но това е според вашия личен вкус — засмя се девойката. — Впрочем не бих могла да отида в неделя да танцувам във Виле-Котре, ако нямам нещо като боне на главата. Добре са си знатните дами, на които е позволено да пудрят косите си и да ходят без шапки.
— Мисля, че така косата ви е по-хубава, отколкото ако би била напудрена — каза Питу.
— Хайде, хайде! Пак започвате да ми правите комплименти.
— Не, госпожице. Аз просто не умея. Това не се учи при абат Фортие.
— А учеха ли ви да танцувате?
— Да танцуваме ли? — попита смаяно Питу.
— Да, да танцувате.
— Да танцуваме, при абат Фортие! Исусе! Госпожице… А, да, разбира се, как ли пък не, да танцуваме.
65
Алюзия за десетия подвиг на Херакъл — докарването в Микена, по заръка на Евристей, на кравите на великана Герион — бел.ред.
68
Вергилиеви пастири. Виж „Буколики“, еклога V, стих 4, и еклога II, стих 15 — бел.фр.изд.
69
Сиринга — свирката, която бог Пан направил от тръстиката, в която речният бог превърнал любимата му, нимфата Сиринга; оттам и името на този инструмент — бел.ред.