Двайсет-двайсет и пет изполичари, до един зависими от Бийо, бяха събрани в плевнята.
Той влезе, следван от Питу. Всички глави се откриха, всички шапки се размахаха. Ясно бе, че всички тези мъже са готови да отидат на смърт, ако техният господар им повели.
Арендаторът обясни на селяните, че брошурата, която ще им прочете Питу, е написана от доктор Жилбер. Доктор Жилбер бе много известен в целия кантон71, където притежаваше доста имения, главното от които представляваха земите, стопанисвани от Бийо.
За четеца бе приготвено едно буре. Питу се покачи на тази импровизирана трибуна и започна да чете.
За отбелязване е, че хората от народа и, ще се осмеля да кажа, мъжете изобщо, колкото по-малко разбират, с толкова по-голямо внимание слушат. Очевидно бе, че общият смисъл на съчинението убягва и на най-просветените умове от селското множество, та дори на самия Бийо. Ала сред тази неясна фразеология преминаваха като светкавици по тъмно небе, заредено с електричество, искрящите думи за независимост, свобода и равенство. Не бе необходимо повече — гръмнаха ръкопляскания, отекнаха викове: „Да живее доктор Жилбер!“ Беше прочетена почти една трета от книгата; решено бе, че ще се чете в продължение на три недели.
Слушателите бяха поканени да се съберат следващата неделя и всички обещаха да присъстват.
Питу бе чел много добре. Нищо не покорява така, както успехът. Четецът беше получил своя дял от аплодисментите и изпитвайки влиянието на тази ученост, самият господин Бийо бе усетил да се заражда у него известно уважение към ученика на абат Фортие. Питу, физически вече по-голям от обичайното, бе израснал на бой72 и умствено. Само едно нещо му липсваше — госпожица Катрин не бе присъствала на триумфа му.
Но господин Бийо, замаян от въздействието, което бе предизвикала брошурата на доктора, побърза да сподели успеха с жена си и дъщеря си. Госпожа Бийо не отговори нищо — тя беше една недалновидна жена.
Катрин обаче се усмихна тъжно.
— Е, сега пък какво има? — попита арендаторът.
— Татко! Татко! — въздъхна девойката. — Страхувам се, че ще се компрометирате.
— Хайде де! Да не се правиш на птица, носеща лоши знамения? Предупреждавам те, че предпочитам чучулигата пред бухала.
— Татко, вече ми казаха да ви предупредя, че ви наблюдават.
— И кой ти каза това, моля?
— Един приятел.
— Един приятел? Всеки съвет заслужава благодарност. Ти ще ми кажеш името на този приятел. Кой е той?
— Един човек, който трябва да е добре осведомен.
— Кой в края на краищата?
— Господин Изидор Дьо Шарни.
— Защо се бърка това конте? За да ми дава съвети какво да мисля? Аз давам ли му съвети как да се облича? Струва ми се, че има доста какво да му се каже и за едното, и за другото.
— Татко, не ви го съобщавам, за да ви ядосам. Съветът бе даден с добри намерения.
— Е, хубаво! Ще му отвърна на свой ред със съвет и ти можеш да му го предадеш от мое име.
— Какъв?
— Той и събратята му да внимават, в Националното събрание здравата раздрусаха господа благородниците. Вече неведнъж е ставало въпрос за любимците и любимките. Та и за брат му, Оливие Дьо Шарни, който е там и, както разправят, е в нелоши отношения с Австрийката73.
— Татко — рече Катрин, — вие имате повече опит от нас, постъпете според волята си.
— Наистина — прошепна Питу, когото успехът бе изпълнил с увереност, — защо ли се бърка вашият господин Изидор?
Девойката изобщо не чу или се направи, че не чува, и разговорът спря дотук.
Обядът премина както обикновено. На Питу му се стори, че продължава цяла вечност. Той бързаше да се покаже в новото си великолепие с госпожица Катрин под ръка. Тази неделя бе голям ден за него и момъкът си даде обет да запази завинаги в паметта си датата 12 юли.
Най-накрая, към три часа, потеглиха. Катрин бе очарователна — русокоса хубавица с черни очи, тънка и кръшна като върбите, които заслоняваха малкия извор, откъдето черпеха вода за фермата. Впрочем тя се бе пременила с онова непресторено кокетство, което открояваше всичките й достойнства на жена, а изящното боне, ушито от самата нея, както бе казала на Питу, й стоеше чудесно.
Танците рядко започваха преди шест часа. Четирима селски цигулари, качени на една дъсчена естрада, посрещаха прииждащите към тази бална зала на открито, срещу възнаграждение от шест сребърника74 на контраданс75. Докато чакаха да стане шест часа, двойките се разхождаха по онази знаменита Алея на въздишките, за която бе споменала леля Анжелик, където гледаха как младите господа от града и околностите играят на топка76 под ръководството на метр Фароле, учител по тази игра на Негова светлост монсеньор херцог Д’Орлеан. Метр Фароле бе смятан за прорицател и неговите решения относно третината, полето и петнайсетината77 се приемаха с цялото уважение, което възрастта и заслугите му изискваха.
72
На фр. букв. „с десет лакътя“ (лакът — стара мярка за дължина, равна на 50 см) — бел.ред.
75
Контраданс (от англ. country dance, селски танц) — старинен танц в живо темпо — бел.прев.
77
Линия на седемнайсет метра от въжето; петнайсетица — първият от печелившите удари, както при тениса; поле — точното място, където топката е докоснала земята за втори път — бел.фр.изд.