Освен тези две класи, които определихме като ученици играчи и разумни ученици, съществуваше и трета, която ще обозначим с името мързеливи ученици — тя не излизаше почти никога заедно с другите, било за да играе на площада пред замъка, било за да се прибере в бащината къща, защото тази злочеста класа едва ли не постоянно бе задържана подир часовете; което ще рече, че докато останалите, приключили със своите преводи и съчинения, играеха на пумпал или ядяха филии, мързеливите биваха приковавани пред пюпитрите, за да се преборят с преводите и съчиненията, които не бяха направили по време на часовете, когато при това тежестта на прегрешението им не добавяше към задържането по-голямото наказание — удари с камшик, с пръчки или с многожилен камшик.
Ако тръгнехме, за да влезем отново в клас, обратно по посока на пътя, който учениците току-що бяха извървели, за да излязат, щяхме, криввайки по уличка, която благоразумно минаваше близо до овощната градина и извеждаше в просторния двор, служещ за прекарване на междучасията, та щяхме, казваме, влизайки в този двор, да чуем силен и тежко наблягащ глас да отеква от височината на стълба, докато един ученик, когото нашата безпристрастност на историк ни кара да причислим към третата класа, сиреч към мързеливите, слизаше стремително по стъпалата, правейки с раменете движения, каквито използват магаретата, за да хвърлят своите ездачи, а учениците, получили удар с многожилен камшик, за да намалят болката.
— Ах, невернико! Ах, малък афореснико! — редеше гласът. — Ах, змийче! Махни се, върви си! Vade, vade!10 Спомни си, че бях търпелив три години, но че се намират безобразници, които ще изкарат от кожата и самия Всевишен отец. Вече е свършено, наистина е свършено. Вземай си катериците, вземай си жабите, вземай си гущерите, вземай си копринените буби, вземай си майските бръмбари и върви при леля си, върви при чичо си, ако го имаш, върви по дяволите, където щеш в края на краищата, само и само да не те виждам повече! Vade, vade!
— О, добри ми господин Фортие, простете ми — неизменно отговаряше по стълбите един умоляващ глас, — нима си струва да изпадате в подобен гняв от една злощастна малка езикова грешка и няколко неправилни израза, както вие наричате това!
— Три варваризма11 и седем солецизма12 в съчинение от двайсет и пет реда! — отвръщаше, повишавайки се отново, разяреният глас.
— Така е днес, господин абат. Съгласен съм, четвъртък ми е лош ден. Но ако утре случайно съчинението ми е добро, няма ли да ми простите днешния лош късмет? Кажете, господин абат.
— Три години вече в дните за съчинения ти ми повтаряш едно и също, мързеливецо! А изпитът е определен за първи ноември и аз, който по молба на твоята леля Анжелик, допуснах слабостта да приема да те направя кандидат за свободната в този момент стипендия за семинарията в Соасон, ще бера срама да видя как връщат мой ученик и да чуя да разгласяват навсякъде: „Анж Питу е магаре, Angelus Pitovius asinus est.“
Бързаме да поясним, за да може благосклонният читател да му отдаде вниманието и интереса, които заслужава, че Анж Питу, чието име абат Фортие току-що така живописно латинизира, е героят на тази история.
— О, добри ми господин Фортие! Скъпи учителю! — мълвеше ученикът в отчаяние.
— Аз твой учител! — извика абатът, дълбоко унизен от обръщението. — Благодаря на Бога! Повече не съм твой учител, а ти не си ми ученик. Отричам се от теб, не те познавам. Бих искал никога да не съм те виждал. Забранявам ти да ме наричаш по име и дори да ме поздравяваш. Retro, нещастнико, retro13!
— Господин абат — настоя нещастният Питу, за когото, изглежда, бе особено важно да не се кара със своя учител, — умолявам ви, не преставайте да се интересувате от мен заради едно осакатено съчинение.
— А! — възкликна абатът, изкаран извън себе си от тази молба, слизайки по първите четири стъпала, докато със също такова движение Анж Питу се спусна по последните четири и излезе на двора. — О! Ти се мъчиш да проявяваш здрав разум, а не можеш да направиш едно съчинение. Пресмяташ силата на търпението ми, а не умееш да различиш именителен падеж от допълнение!
— Господин абат, вие бяхте толкова добър към мен — отговори употребяващият варваризми, — че трябва да кажете само една дума на монсеньор епископа, който ни изпитва.
— Да излъжа против съвестта си, клетнико!
— Ако е за да извършите едно благородно дело, господин абат, милозливият Бог ще ви прости.
10
12
Солецизъм — неправилен израз, синтактична грешка (по името на град Соли в Киликия, където жителите говорели неправилен гръцки език) — бел.ред.