Выбрать главу

— Иска ли питане?

— Вървете да му кажете, че един господин от Париж го очаква във фермата.

— О! Да не би да е доктор Жилбер? — оживи се изполичарят.

— Идете, идете — настоя приставът.

Селянинът не чака да му повторят; затича се през нивите, докато двамата сержанти застанаха в засада зад една полусъборена стена току срещу портата на фермата.

След секунди се чу тропот от галопиращ кон, Бийо пристигаше.

Той влезе в двора, скочи от коня, хвърли поводите в ръцете на един коняр и се устреми към кухнята, убеден, че първото, което ще види, ще е доктор Жилбер, прав до камината; ала съзря само госпожа Бийо, която, седнала насред помещението, оскубваше патиците си с онази педантична грижливост, която тази трудна операция изискваше.

Катрин бе в стаята си, заета с ушиването на боне за следващата неделя; по всичко личеше, че тя се справя чудесно с премяната; та нали за жените, както казват те, едва ли не по-голямо удоволствие от това да се гиздят е да се занимават с гиздилата си.

Бийо се спря на прага и се огледа.

— Кой ме търси? — попита той.

— Аз — отговори един кадифен глас зад него.

Арендаторът се обърна и забеляза мъжа в черно и двамата сержанти.

— Дявол да го вземе! — изруга, отстъпвайки три крачки назад. — Какво искате?

— О, Боже мой! Почти нищо, драги господин Бийо — каза мъжът с кадифения глас. — Да направя обиск във фермата ви, това е всичко.

— Обиск ли? — свъси вежди Бийо.

— Обиск — повтори приставът.

Арендаторът хвърли един поглед към пушката си, окачена над камината.

— Откакто имаме Национално събрание89 — рече той, — мислех, че гражданите вече не са изложени на онези безчинства и унижения, които принадлежат на друго време и от които лъха на друг режим. Какво искате от мен, един мирен и лоялен човек?

Агентите от всички полиции по света си приличат по това, че не отговарят на въпросите на жертвите си. Само дето, претърсвайки ги, арестувайки ги, връзвайки ги, някои ги окайват — те са най-опасните, защото изглеждат най-добри.

Този, който бе пратен при арендатора Бийо, беше от школата на Тапен и Дегре, сиреч от хората, изтъкани от благост, които винаги намират по една сълза за онези, които преследват, но все пак не ангажират ръцете си с това да си бършат очите.

Изпускайки една въздишка, мъжът даде знак на двамата сержанти, които се приближиха до Бийо, който отскочи назад и протегна ръка, за да грабне пушката си. Ала тази ръка бе отклонена от оръжието — двойно по-опасно в момента, понеже можеше да убие едновременно и този, който го използваше, и онзи, срещу когото бе насочено — и бе задържана от две малки и крехки ръце, силни в ужаса си и властни с настоятелната си молба.

Това беше Катрин, която, привлечена от шума, бе притичала навреме, за да спаси баща си от престъпление срещу правосъдието.

След като първият шок отмина, Бийо не оказа повече никаква съпротива. Приставът нареди да бъде затворен в една стая в приземието, а Катрин — на първия етаж. Що се отнасяше до госпожа Бийо, сметнаха я за безопасна и без изобщо да се занимават с нея, я оставиха в кухнята й. Щом се усети господар на положението, приставът се зае да претърсва секретери90, шкафове и скринове.

Щом остана сам, Бийо бе обхванат от желание да избяга. Ала както почти всички стаи на приземния етаж във фермата, и тази, в която бе затворен, имаше решетки на прозорците. Черният мъж бе забелязал от пръв поглед железните пръчки, докато арендаторът, който бе накарал да ги сложат, ги беше забравил.

Той видя през ключалката пристава и двамата му помощници, които обръщаха наопаки цялата къща.

— Ама как така! — извика яростно. — Какво правите вие там?

— Виждате добре, скъпи ми господин Бийо — каза приставът. — Търсим нещо, което още не сме намерили.

— Но вие сте бандити, негодници, може би крадци.

— О, господине! — отвърна мъжът от другата страна на вратата. — Лъжете се. Ние сме почтени хора като вас. Само че сме на служба при Негово величество и следователно сме принудени да изпълняваме заповедите му.

— Заповедите на Негово величество! — кресна Бийо. — Крал Луи XVI ви е дал заповед да тършувате в секретера ми и да разровите всичко в шкафовете и скриновете ми?

— Именно.

— Негово величество? — повтори Бийо. — Когато миналата година гладът беше толкова ужасяващ, та ни идеше да изядем конете си, когато преди две години на тринайсети юли градушката смля цялата ни реколта, Негово величество не благоволи да се обезпокои за нас. Какво общо има днес той с фермата ми, която никога не е виждал, и с мен, когото не познава?

вернуться

89

На 17 юни 1789 г. с 490 гласа „за“ срещу 90 „против“ Генералните щати се обявили за Национално събрание, а на 7 юли Националното събрание се обявило за учредително — бел.фр.изд.

вернуться

90

Секретер — писалище с капак, който се заключва, използвано за съхраняване на ценности, тъй като нерядко съдържа тайни отделения и чекмеджета — бел.прев.