— Никога! Никога!
— И после кой знае? Изпитващите може би няма да бъдат прекалено строги с мен, както не бяха спрямо Себастиен Жилбер, моя млечен брат, миналата година, когато се състезаваше за стипендията в Париж. Все пак, ей Богу, той допускаше езикови грешки, макар че беше само тринайсеттодишен, а аз съм на седемнайсет.
— А, ето кое например е глупаво — рече абатът, изминавайки последните стъпала и излизайки на свой ред с камшика си в ръка, докато Питу поддържаше между себе си и своя учител първоначалната дистанция. — Да, казвам глупаво — добави той, като скръсти ръце и се взря с възмущение в ученика си. — Ето колко струват уроците ми по диалектика! Трикратно животно! Значи добре си запомнил, няма що, максимата: Noli minora, loqui majora volens14. Та точно защото Жилбер е по-млад от тебе, са били по-снизходителни към него, едно дете на четиринайсет години, отколкото ще бъдат към един голям тъпак на осемнайсет15.
— Да, а също така защото е син на господин Оноре Жилбер, който има осемнайсет хиляди ливри рента от хубави земи само в землището на Писльо — отвърна с плачевна нотка логикът.
Абат Фортие изгледа Питу със стиснати устни и смръщени вежди.
— Това е по-малко глупаво — изръмжа той след миг на мълчание и размисъл… — Въпреки че е само привидно правдоподобно и необосновано. Species, поп autem corpus16.
— О! Ако бях син на човек, който има рента от десет хиляди ливри! — въздъхна Анж Питу, който бе решил, че неговият отговор е направил известно впечатление на преподавателя му.
— Да, но не си. В замяна на това ти си невежа, както глупакът, за когото говори Ювенал17. Кощунствен цитат — абатът се прекръсти, — ала не по-малко подходящ: Arcadius juvenis18. Обзалагам се, че дори не знаеш, какво ще рече Arcadius?
— Проклятие, аркадец — отвърна Анж Питу, възправяйки се с величието на гордостта.
— А след това?
— След кое?
— Аркадия е била страната на магаретата и при древните, както и при нас, asinus19 е било синоним на stultus20.
— Не бих искал това да се разбира така — възпротиви се Питу, — най-вече е било далеч от мисълта ми, че строгият ум на моя достоен учител би могъл да се принизи чак до сатирата.
Абат Фортие го изгледа за втори път с не по-слабо внимание от първия.
— Честна дума! — прошепна той, поомекнал от ласкателния подход на ученика си. — Има моменти, когато можеш да се закълнеш, че този тъпак е по-малко глупав, отколкото изглежда.
— Хайде, господин абат — каза Питу, който, и да не беше чул думите на учителя, бе доловил завръщането на израза на опрощение на лицето му, — простете ми и ще видите какво хубаво съчинение ще направя утре.
— Е, добре, съгласих се — рече абатът, като затъкна в знак на примирие камшика в пояса си и се приближи до Питу, който, благодарение на тази демонстрация на миролюбивост, реши да остане на мястото си.
— О, благодаря! Благодаря! — извика ученикът.
— Ама почакай и не ми благодари толкова бързо. Да, прощавам ти, но при едно условие.
Питу наведе глава и тъй като беше в ръцете на достопочтения абат, зачака със смирение.
— Ако отговориш без грешка на един мой въпрос, ще ти простя.
— На латински ли? — измънка Питу с безпокойство.
— Latine — отвърна учителят.
Ученикът изпусна дълбока въздишка.
После настъпи моментен промеждутък, през който радостните викове на момчетата, играещи на площада пред замъка, стигнаха до неговите уши.
Изплъзна му се въздишка, още по-дълбока от първата.
— Quid virtus? Quid religio?21 — попита абатът.
Тези думи, произнесени със самоувереността на педагог, отекнаха в ушите на бедния Питу като тръбата на ангела на Страшния съд. Притъмня му пред очите и интелектът му направи за миг такова усилие, че той осъзна възможността да полудее.
При все това този умствен труд, колкото и жесток да беше, не водеше до никакъв резултат и поисканият отговор трябваше да бъде чакан безкрайно. Тогава се чу продължителният шум от поемането на щипка тютюн, смръкнат бавно от ужасния следовател.
Питу виждаше ясно, че не може повече да мълчи.
— Nescio22 — изрече той, надявайки се, че като признае незнанието си, невежеството му ще бъде извинено.
— Ти не знаеш какво е добродетел! — изкрещя абатът, задушавайки се от гняв. — Ти не знаеш какво е религия!
— Знам го добре на френски — отговори Анж, — но не на латински.
— Тогава върви в Аркадия, juvenis! Всичко е свършено, нещастнико!
14
Noli minora, loqui majora volens (лат.) — „Не казвай недомислици, претендирайки, че казваш важни неща“ — бел.прев.
15
Излиза, че Себастиен Жилбер е роден през 1774 г., а значи Анж Питу — през 1771 г. (той е на четири или пет години, когато Жилбер, търсейки дойка, прави посещение на семейство Питу, но според хронологията на „Жозеф Балзамо“ Себастиен е роден през 1771 г. — бел.фр.изд.
17
Децим Юний Ювенал (ок. 60 — ок 127) — римски поет сатирик. Автор на 16 сатири (5 книги), съдържащи остри нападки срещу социалната несправедливост — бел.ред.
18
„Сатири“, сатира VII, стихове 158-160: „Culpa docentis scilicet arguitur quod laevae parte mamillae nil salit Arcadaco juveni“ („Грешка на господаря е, ако нищо не бие под лявата гръд на този млад некадърник, истинско магаре“) — бел.фр.изд.