— Ама че съм глупак! — рече той. — Да взема да се обърна към кайзеровците101.
И от любопитство остана на средата на пътя. Един офицер се приближи до него.
— Фърфете си по бътя — каза му, — фърфете пързо.
— Простете, капитане — отвърна Бийо, — но отивам в Париж.
— Босле?
— И понеже ви виждам насред пътя, боя се, че не може да се мине през бариерите.
— Минафа се.
И Бийо се качи на коня и действително премина.
Ала само за да попадне на хусарите на Бершени102, които изпълваха Ла Вилет.
Този път си имаше работа със съотечественици, които разпита с по-голям успех.
— Господине — поде той, — какво става в Париж, моля?
— Става, че вашите побеснели парижани си искат своя Некер — каза един хусар — и стрелят по нас, сякаш това ни интересува.
— Искат си Некер103! — извика Бийо. — Та какво се е случило с него?
— Ами кралят го уволни104.
— Кралят е уволнил господин Некер! — изрече арендаторът с изумлението на вярващ, който чува за светотатство. — Кралят е уволнил този велик човек?
— О, Боже мой! Да, драги, и дори нещо повече — този велик човек е на път за Брюксел.
— Е, добре! В такъв случай ще се повеселим! — изкрещя със страшен глас Бийо, без да го е грижа за грозящата го опасност, бунтувайки се сред хиляда и двеста, може да бяха и хиляда и петстотин роялистки кавалеристи.
Той яхна отново Марго и я пришпори свирепо към бариерите105.
Колкото повече се приближаваше, виждаше огънят да се разраства и да става по-ален — ярък огнен стълб се издигаше към небето.
Гореше самата бариера.
Една ревяща, разярена тълпа, в която жените, както обикновено, викаха и заплашваха по-ожесточено от мъжете, подклаждаше пламъците с останки от мебелите и книжата на данъчните служители на бариерата.
От към пътя унгарските и германските полкове наблюдаваха това опустошение с пушки при нозе и окото им не мигваше.
Бийо изобщо не се спря пред тази огнена преграда. Той смушка животното да препусне през пожара. Марго прескочи храбро пламтящата бариера, ала от другата страна се натъкна на плътна маса от хора, изтеглящи се от центъра на града към предградията, едни пеейки, други скандирайки: „На оръжие!“
Бийо имаше вид на такъв, какъвто си беше, сиреч солиден земеделец, който идва в Париж по свои дела. Може би викаше малко по-високо: „Път! Път!“ Но Питу повтаряше толкова учтиво след него: „Път! Дайте път, моля ви!“, че единият коригираше другия. Никой нямаше интерес да пречи на Бийо да си върви по своите работи, така че го пропуснаха да мине.
Марго беше възвърнала силите си; огънят бе поопърлил косъма й и всички тези необичайни крясъци я караха да настръхва. Сега Бийо бе принуден да сдържа сетните й усилия от страх да не стъпче многобройните любопитни, струпали се пред портите, и не по-малко многобройните любопитни, устремени към бариерата.
Бийо се промъкна, дърпайки наляво и надясно Марго, чак до булеварда; ала там бе заставен да спре.
Преминаваше шествие, идващо от Бастилията и насочило се към склада за мебели, тези два каменни възела, закопчаващи по онова време пояса около хълбоците на Париж106.
Това шествие, което заливаше булеварда, следваше една носилка. На нея бяха сложени два бюста — единият забулен с траурен воал, другият — увенчан с цветя.
Забуленият с креп бе на Некер, министъра, не изпаднал в немилост, а уволнен; увенчаният с цветя беше на херцог Д’Орлеан, който в кралския двор открито бе взел страната на икономиста от Женева.
Бийо се поинтересува каква е тази процесия, казаха му, че това е израз на народната почит към господин Некер и неговия защитник, херцог Д’Орлеан.
Арендаторът бе роден в край, в който името на херцог Д’Орлеан се тачеше от век и половина насам. Той принадлежеше към школата на философите, следователно гледаше на Некер не само като на велик министър, но и като на апостол на хуманността.
Обяснението, което получи, му бе достатъчно, за да се въодушеви. Бийо скочи от коня, без много добре да знае какво прави, викайки: „Да живее херцог Д’Орлеан! Да живее Некер!“, и се смеси с тълпата.
Щом веднъж се слееш с тълпата, индивидуалната свобода изчезва. Както е известно на всекиго, човек загубва собствената си свободна воля, иска онова, което иска тълпата, и прави всичко, което прави тя. Впрочем на Бийо му бе още по-лесно да се остави да бъде увлечен, защото беше по-скоро в челото, отколкото на опашката на процесията.
Шествието крещеше с все сила: „Да живее Некер! Стига чужди войски! Долу чуждите войски!“
Бийо вля мощния си глас в този нестроен хор.
101
Кайзеровци — име, дадено на императорските войски (die Kaiserlichen) и по време на Революцията употребявано за всички германски войници — бел.фр.изд.
102
Бершени — унгарска фамилия, която от времето на Владислав-Игнаций, маршал на Франция, е имала свой полк — бел.фр.изд.
103
Жак Некер (1732 — 1804) — швейцарски финансист и банкер, генерален директор на финансите във Франция (1777 — 1781, 1788 — 1789), реформаторски настроен — бел.ред.
104
Отпратка към 11 юли 1789 г.: денят на размириците, описван от Дюма, е бил 12 юли, неделя, макар според хронологията на „Анж Питу“ да се пада на 13, понеделник — бел.фр.изд.
105
В Париж, ограден със стена от данъчни откупчици (1784 г.), е имало най-малко шейсет бариери, на които събирали такса за влизане — бел.фр.изд.
106
Маршрут на шествието: улица „Ришельо“, булевардът, улиците „Сен Мартен“, „Сен Дьони“, „Сент Оноре“, площад „Вандом“, Мишле. „История на Френската революция“, книга I, глава VI — бел.фр.изд.