— Докато чакате — обади се глас, — вземете тази карабина, тя е заредена.
И един непознат мъж пъхна една тежка карабина в ръцете на Бийо.
Точно в този миг драгуните нахлуха на площада, блъскайки и посичайки всичко, което им се изпречеше.
Офицерът, който командваше френските гвардейци, излезе четири крачки напред.
— Хей, господа драгуни! — викна той. — Спрете, ако обичате!
Било защото не го чуха, било защото не пожелаха да го чуят, било най-накрая защото препускаха твърде бързо, за да спрат, драгуните направиха половин завъртане надясно, като при това блъснаха една жена и един старец, които изчезнаха под копитата на конете.
— Хайде, огън! — изкрещя Бийо.
Той беше близо до командващия и би могло да се помисли, че зовът идва от офицера. Гвардейците вдигнаха пушките си и стреляха последователно, което закова драгуните на място.
— Ей, господа гвардейци! — каза един германски офицер, заставайки пред ескадрона, в който бе настъпил безпорядък. — Знаете ли, че стреляте по нас?
— По дяволите! Как да не знаем — отговори Бийо.
И стреля по офицера, който падна.
Тогава френските гвардейци дадоха втори залп и германците, виждайки, че този път си имат работа не с буржоа, които хукват при първия саблен удар, а с войници, очакващи ги неотстъпно на поста си, препуснаха обратно към площад „Вандом“ сред толкова мощен взрив от триумфални възгласи и викове „браво!“, че множество коне побягнаха подплашени и си разбиха челата в затворените капаци на къщите.
— Да живеят френските гвардейци! — ликуваше народът.
— Да живеят войниците на родината! — викна Бийо.
— Благодарим — отвръщаха те, — видяхме огъня и получихме кръщението си.
— И аз също видях огъня — рече Питу.
— Е, и какво? — попита Бийо.
— Ами какво! Струва ми се, че не е толкова страшен, колкото си го представях.
— А сега — подхвана арендаторът, който бе имал време да огледа карабината и беше разбрал, че е доста ценно оръжие, — на кого е пушката?
— На господаря ми — каза същият мъж, който му я бе дал. — Но господарят ми намира, че вие си служите твърде добре с нея, за да си я вземе обратно.
Бийо се обърна и забеляза един лакей с ливреята на херцог Д’Орлеан.
— А къде е господарят ти? — попита той.
Лакеят му показа едни полуотворени жалузи, иззад които принцът беше видял всичко, което се бе случило.
— Значи господарят ти е с нас? — рече Бийо.
— Със сърцето и душата си при народа — отговори лакеят.
— В такъв случай още веднъж, да живее херцог Д’Орлеан! — викна Бийо. — Приятели, херцог Д’Орлеан е с нас, да живее херцог Д’Орлеан!
И посочи жалузите, зад които стоеше принцът.
Тогава жалузите се отвориха и принцът поздрави трикратно.
После се затвориха отново.
Макар и мигновена, тази поява вдигна градуса на ентусиазма до краен предел.
— Да живее херцог Д’Орлеан! — ревнаха две-три хиляди гласа.
— Да разбием оръжейните магазини — подхвърли някой от тълпата.
— Да вървим в Инвалидите114! — викнаха неколцина стари войници. — Сомбрьой има двайсет хиляди пушки.
— Към Инвалидите!
— Към Кметството! — предложиха други. — Превото115 на търговците Флесел116 има ключове от оръжейния склад на стражата, ще ги даде.
— Към Кметството! — повториха част от присъстващите.
И множеството се отправи в трите указани посоки. Междувременно драгуните се бяха събрали около барон Дьо Безенвал и принц Дьо Ламбеск на площад „Луи XV“117.
Това не бе известно на Бийо и Питу, които не бяха тръгнали с нито една от трите групи и се намираха почти сами на площада пред Пале Роаял.
— Е, драги господин Бийо, къде отиваме, моля? — попита Питу.
— Ох! — рече Бийо. — Бих желал да последваме тези юначни хора. Не при оръжейниците, защото имам толкова хубава карабина, но в Кметството или в Инвалидите. Все пак обаче, идвайки в Париж не за да се бия, а за да науча адреса на господин Жилбер, струва ми се, че трябва да отскоча до колежа „Луи льо Гран“, където е синът му, и да оставя за по-късно, след като се видя с доктора, да се хвърля отново в цялата тази бъркотия.
И очите на арендатора замятаха мълнии.
— Изглежда ми логично да идем най-напред в колежа „Луи льо Гран“ — потвърди поучително Питу, — понеже затова сме дошли в Париж.
— Тогава взимай една пушка, една сабя, някакво оръжие от някой от онези негодници, които са налягали там — посочи Бийо към петимата или шестима драгуни, проснати на земята, — и да вървим в колежа „Луи льо Гран“.
114
Дом на инвалидите в Париж, построен през 1670 г. по инициатива на Луи XIV, за да подслонява военноинвалиди. Изграден по проект на Брюан, домът е завършен от архитекта Жюл Ардуен-Мансар, автор на монументалния купол и на капелата „Свети Луи“, в която през 1840 г. са положени тленните останки на Наполеон I. От 1896 г. тук се намира Музеят на армията — бел.ред.
115
Прево — служител от кралската администрация, управител, надзорник; воен. — комендант — бел.прев.
116
Жак дьо Флесел (1721 — 1789) — последният прево на търговците в Париж, убит на 14 юли 1789 г. — бел.ред.