Благодарение на дългите си ръце и на изпъкналите колене, които му позволяваха да обхваща и най-дебелите стволове, той се катереше по върхарите, за да достигне и най-високите гнезда с ловкост и увереност, които извикваха възхищение у неговите другари и които на друга географска ширина, по-близка до екватора, биха му спечелили уважението на маймуните в този лов със свирка, толкова привлекателен дори за големите, при който ловецът примамва птиците към дърво, намазано с клей, имитирайки крясъка на сойката или на кукумявката, индивиди, които се радват на всеобща омраза сред пернатия род, до такава степен, че всяка сипка, всеки синигер, всяка кадънка притичва с надеждата да отскубне някое перо на своя враг и да запази за повече време своите. Другарите на Питу си служеха било с истинска сойка или кукумявка, било даже с обикновена тревичка, за да наподобят по-добре или по-зле вика на тези екземпляри. Ала Питу, нехаейки за такива приготовления, презираше всякакви хитрувания. Той се бореше със собствени сили и залагаше клопки по естествен начин. Та нали единствено неговата уста модулираше кресливите и ненавистни звуци, примамващи не само другите птици, но и тези от същия вид, които се оставяха да бъдат измамени, не казваме от песента, по-скоро от вика, така съвършено имитиран. Колкото до лова в баричките, за Питу това беше най-простото нещо и той сигурно би го презирал като изкуство, ако би бил по-малко доходоносен. Което не пречеше, въпреки снизходителното му отношение към този толкова лесен лов, някои от най-опитните да не умеят като Анж да покриват с папрат локва, твърде голяма, за да бъде „тапицирана“, това е техническият термин; никой да не успява като него да придава подходящия наклон на своите намазани с лепило пръчки, така че и най-хитрите птици да не могат да пият нито отгоре, нито отдолу; и накрая — никой да няма онази сигурност на ръката и точност на окото, в които се състои тайната на умелото смесване на неравните части от борова смола, масло и клей, за да не бъде лепилото нито твърде течно, нито твърде трошливо.
Тъй като обаче оценката, която се прави на качествата на хората, се променя според сцената, където те представят тези качества, и според зрителите, пред които ги демонстрират, Питу в своето село Арамон, сред неговите селяни, сиреч хора, свикнали да добиват поне половината от средствата си от природата, хранейки инстинктивна омраза към цивилизацията, та Питу, казваме, се радваше на уважение, което не позволяваше на бедната му майка да предположи, че той върви по погрешен път и че най-доброто образование, което би могло да бъде дадено с големи разходи и да струва много труд на един човек, изобщо не е онова, дето нейният син, привилегирован в това отношение, си дава безплатно сам.
Ала когато бедната жена легна болна, когато усети, че смъртта иде, когато разбра, че ще остави детето си само и изолирано на света, тя започна да се съмнява и потърси подкрепа за бъдещото сираче. Тогава си спомни, че преди десет години26 един млад мъж бе дошъл да почука на вратата й посред нощ, носейки новородено дете, за което не само й наброи добра сума, но и една още по-солидна бе оставена при нотариуса на Виле-Котре. За този тайнствен млад човек отначало тя не научи нищо, освен че се казва Жилбер. След около три години обаче го видя да се появява отново — по това време той беше мъж на двайсет и седем години с леко тромава външност и догматичен начин на изразяване, на вид малко студен. Ала този най-горен леден слой се стопи още щом зърна детето и намирайки го хубаво, здраво и усмихнато, отгледано, както бе пожелал, близо до природата, младият господин бе стиснал ръката на добрата жена, прошепвайки й:
— При нужда разчитайте на мен.
После беше взел момчето, бе се осведомил за пътя към Ерменонвил, беше отишъл със сина си на поклонение на гроба на Русо и се беше върнал във Виле-Котре. Несъмнено съблазнен от чудесния въздух, който се дишаше там, и от добрите думи, които нотариусът му бе казал за пансиона на абат Фортие, той бе оставил малкия Жилбер при достойния човек, чиято изкушеност във философията бе оценил от пръв поглед — в онази епоха философията притежаваше такава голяма мощ, че беше завладяла и свещенослужителите.
След което бе заминал обратно за Париж, оставяйки адреса си на абат Фортие.
Майката на Питу знаеше тези подробности. В момента, когато умираше, неговите думи: „При нужда разчитайте на мен“, изплуваха отново в съзнанието й. Беше като прозрение. Без съмнение Провидението бе подредило всичко така, та бедният Питу да намери може би повече, отколкото губеше. Тя повика кюрето, понеже не можеше да пише — той написа писмото и още същия ден то бе отнесено на абат Фортие, който побърза да добави адреса и да го предаде на пощата.
26
Тоест през 1774 г.: отново този хронологичен скок, с който действието на „Жозеф Балзамо“ влиза в противоречие, но върху който се основава „Анж Питу“ — бел.фр.изд.