Колкото и да беше алчна, госпожица Анжелик усети омразата, която съвсем естествено щеше да избликне срещу нея, ако племенникът й, заставен от нейния отказ да го приеме, прибегнеше до подобна крайност.
— Не — рече тя, — нагърбвам се с това.
— Ах! — подхвърли докторът, щастлив да открие едно добро чувство в това сърце, което мислеше за пресушено.
— Да — додаде старата мома, — ще го препоръчам на августинците от Бург-Фонтен34 и той ще постъпи при тях като брат-прислужник.
Докторът, както вече споменахме, беше философ. Известна е стойността на думата философ по онова време.
Така че Жилбер реши на мига да изтръгне един новопосветен от августинците и го направи със същото усърдие, което августинците, от своя страна, биха вложили, за да отмъкнат един привърженик на философите.
— Е, добре! — каза той, плъзвайки ръка към дълбокия си джоб. — Понеже сте в толкова трудно положение, скъпа госпожице Анжелик, та ще бъдете принудена поради липса на лични средства да препоръчате племенника си на друг, ще потърся някой, който би могъл по-успешно от вас да използва за издръжката на бедното сираче сумата, която предназначавам за него. Трябва да се върна в Америка. Ще настаня вашия племенник Питу да чиракува при някой дърводелец или колар. Впрочем той самият ще избере призванието си. По време на отсъствието ми момчето ще порасне и при завръщането ми, убеден съм, вече ще е изучил занаята и ще видя какво може да се направи за него. Хайде, бедно мое дете, прегърни леля си и да си вървим.
Той изобщо не беше свършил, когато Питу се устреми към почитаемата госпожица с две протегнати дълги ръце — момчето действително много бързаше да прегърне своята леля, при условие че целувката между него и нея щеше да бъде знак за вечна раздяла.
Но чувайки думата сумата, при жеста на доктора, пъхащ ръка в джоба си, при сребърния звън, който пръстите бяха предизвикали неволно сред една маса от едри екюта, чието количество можеше да се пресметне по опъването на дрехата, старата мома бе усетила топлината на алчността да се качва чак до сърцето й.
— Ах! Мой скъпи господин Жилбер — въздъхна тя, — вие чудесно знаете едно нещо.
— Кое? — попита докторът.
— Ех, добри ми Боже! То е, че никой няма да обича повече от мен това нещастно дете!
И сплитайки кльощавите си ръце с протегнатите ръце на Питу, тя положи на всяка от бузите му по една кисела целувка, която го накара да потръпне от пръстите на краката до корените на косите.
— О, разбира се! — кимна докторът. — Зная прекрасно това. Толкова малко се съмнявах в благосклонността ви към него, че ви го водя направо. Ала онова, което току-що ми казахте, скъпа госпожице, ме убеди едновременно в добрата ви воля и в безсилието ви, вие самата сте твърде бедна, виждам го, за да помогнете на победния от вас.
— Ех, добри ми господин Жилбер! — рече старата набожница. — Милостивият Бог не е ли на небето и от небето не храни ли всички свои създания?
— Вярно е — съгласи се Жилбер, — но ако дава храна на птиците, не настанява сираците да чиракуват. А тъкмо това трябва да се направи за Анж Питу, което, предвид вашите скромни средства, без съмнение ще ви струва твърде скъпо.
— Ако обаче вие дадете тази сума, господин докторе?
— Каква сума?
— Сумата, за която говорехте, сумата, която е в джоба ви — добави набожницата, посочвайки с кривия си пръст към полата на дрехата с цвят на кестен.
— Ще я дам, разбира се, скъпа госпожице Анжелик — каза докторът, — ала ви предупреждавам, че това ще стане при едно условие.
— Какво?
— Детето да има професия.
— И то ще я има, бъдете сигурен, повярвайте на честната дума на Анжелик Питу, господин докторе! — настояваше набожницата с очи, приковани към джоба, чието полюляване следеше.
— Обещавате ли ми?
— Обещавам ви.
— Сериозно, нали?
— Кълна се в Бога! Скъпи ми господин Жилбер, ще дам обет.
И госпожица Анжелик изпъна напред измършавялата си ръка.
— Е, добре, така да бъде! — рече докторът, изваждайки от джоба си една издута торбичка, която наистина бе препълнена. — Аз съм готов да дам парите, както виждате. Вие от ваша страна, готова ли сте да отговаряте пред мен за момчето?
— Честен кръст, господин Жилбер!
— Нека не се кълнем толкова, скъпа госпожице, а по-скоро да се подпишем.
— Ще подпиша, господин Жилбер, ще подпиша.
— Пред нотариус?
— Пред нотариус.
— Тогава да вървим при татко Ниге.
Татко Ниге, когото благодарение на дълго познанство докторът удостояваше с това приятелско звание, беше, както е известно на онези от нашите читатели, които са запознати с книгата ни „Жозеф Балзамо“, най-почитаният нотариус в областта.
34
Бург-Фонтен — манастир, разположен в гората на четири километра от Виле-Котре, споменът за който е свързан с янсенизма — бел.фр. изд.