Сви отстъпваше панически и скоро се озова приклещен в нишата, където бе разположил последното си творение — блокът от кристали с все още много неизвестни функции, който слабо просветваше.
Обхванатият от ужас учен инстинктивно си пусна няколко псевдопода и на съвсем подсъзнателно ниво ги прилепи към няколко метални извода. Подводната пещера, задно с околния свят, се озари от силно виолетово сияние.
Сави отпусна голямата си дясна щипка от вратния сегмент на Мриа и изтрака с нея в състояние на силен екстаз. Беше изпълнил задължението си към обществото в този размножителен период. Тя щеше да снесе оплодените си яйца в някоя от инкубационните камери и транспортните кораби щяха да ги разнесат по наскоро колонизираните планети, оформени с подходящи условия за живот за расата на твърдотелите.
— Благодаря ти, беше чудесен — погали тя с едно от манипулаторните си крачета втория му гръден сегмент, който притежаваше осезателни нервни точки. — Дълго ме ухажваше, но накрая постигна своето.
— Беше хубаво — съгласи се Сави на интимния език, който се реализираше чрез почукване лявата му малка щипка по хитиновите пънчета на третия чифт двигателни крайници. — Ако искаш, може да се съберем и за следващия размножителен период.
— Само не тук — мръднаха се отвратено стълбчетата на фацетните й очи и изгледаха безпорядъка, който цареше в лабораторията. — Все пак ти не си придирчив в обноските. Можехме да направим сладкия акт и в по-изискана обстановка.
— Един мъжки твърдотел никога не знае, кога ще му дойдат мераците — изрече той примирително и й помогне да се смъкне от лабораторната маса, където я беше приклещил.
— Въпреки всичко, беше чудесен като див сквърф. Напускам те, мили — изтрака Мриа с голямата си щипка и излезе от лабораторията.
Сави се отпусна на ложето пред работното си място и го постави в легнало положение. Петият чифт на манипулаторните му крачета се сви в замислена поза. Да го сравнят със сквърф не беше толкова лошо. Необузданата полова потентност на тези нисши твърдотели бяха една от най-занимателните атракции в зоопарковете. В съзнанието му възникна някакъв бледен спомен за нещо слузесто и сплескано, което искаше да го обсеби в прозрачната си прегръдка, а той бе изпаднал в панически ужас.
„Глупости, какво ли не може да ти дойде наум. Сигурно съм сънувал лош сън“- помисли той и погледна последното си творение, което лежеше на плота пред него. Изящният му хитинов корпус бе претъпкан от биочипове и неврални връзки, монтирани в момент на творческо озарение. Беше го постигнал след пребиваването в камерата с успокояващ, но същевременно избистрящ съзнанието газ. Възможностите му бяха безкрайни — от калкулатор по дванайсетичната бройна система, работещ с точност до пет хилядни след границата на целите символи, до свързването му със спекрометри, газови хроматографи и всевъзможни други уреди, чиито данни мигновено изскачаха върху тялото на вградения в него жив хамелороид, способен да превръща постъпващите сигнали в черни символи, които се появяваха върху бялата му кожа. Творението беше единствено по рода си, безкрайните му възможности тепърва подлежаха на изучаване.
В съзнанието на Сави отново изплува смътен спомен. Може би ако поставеше седем от манипулаторните си крачета върху живите сензори, разположени във форма на съцветие край захранващите ги с хранителни сокове тръбички на корпуса щеше да се получи…
Той се загледа в една от прозрачните мембрани, през която в лабораторията проникваше синкавата светлина на гигантското светило, създала целия живот на планетата. Мирозданието криеше толкова тайни, очакваше го неимоверен труд, за да надникне в някоя от тях. Законите на подпространствените преходи вече бяха открити, гравитацията се управляваше. Расата на твърдотелите беше осъществила успешна експанзия в деветнайсет звездни системи. Но пространствено-времевите процеси сигурно съдържаха и нещо повече… Дали да опита сензорната комбинация, която непрекъснато му се въртеше из главата? Какво ли щеше да стане? Любопитството му на учен надделя и манипулаторните му крачета докоснаха точките на неизвестното. Лабораторията се озари от ярка виолетова светлина, която го пренесе на съвсем друго място — в една от безкрайните възможни реалности.