— При нас няма прислуга — обясни тя, — всеки сам приготвя храната си.
Втори жест насочи вниманието ми към непознатите за мен запаси по стените и уредите, чиято употреба не разбирах — свих рамене и сега госпожа Лисара вече наистина се усмихна, едва-едва, но аз го забелязах.
Филандър взе няколко плода и парчета месо, сложи ги в едно блюдо и изля върху тях някаква течност, която нарече диапетон, а съприкосновението с нея постигна за половин минута въздействието на чудесна фурна. Пред мене имаше гарнирано филе, чиято консумация не само превъзходно ми се услади, но повиши и настроението ми, отърси ме от умората и събуди у мене желанието да реша някои от най-костеливите философски въпроси, както горе-долу се чупят орехи за десерт при нас.
Госпожа Лисара ме попита какви възгледи имат европейските дами за идентичността на етическия и логическия ноумен4 и дали моята съпруга вярва в трансцендентността или в иманентността на чувството; и плесна с ръце от изумление, когато й казах, че при нас нито етиката, нито логиката играят някаква роля във възпитанието на девойките.
— Ив живота ли е така? — удиви се тя.
Съпругът й ми спести неудобството на отговора, като изказа готовност да ми даде някои пояснения за условията в Апикис. Мога само накратко да ви нахвърля какво разбрах от изявленията му, доколкото това изобщо е възможно в границите на нашите понятия.
След екзекутирането на Сократ (399 година преди Христа) известен брой негови лични приятели, съмишленици и ученици напуснали, както е известно, Атина. Подобно на учителя си те разбрали, че след като наивната вяра в непоклатимостта на народната традиция веднъж е разрушена, то не връщането към старото, а обновяването на традицията отвътре ще спомогне чрез проникването в съзнанието, на всеки отделен човек и даването на пълно право на свободното лично убеждение да се извърши преходът от дребнавата национална закостенялост към благородната човешка същност. С намерението да основат самостоятелна държава на още необитавано крайбрежие, било то в Испания или Африка, която, управлявана според принципите на тяхното познание, да се развива напълно самостоятелно, двама заможни братя, Хайрефон и Хайрекрат, и както се знае, Платон, се запътили най-напред към Мегара. Там оборудвали няколко кораба, които били снабдени с всичко необходимо за основаването на колония. Това поселище обаче трябвало да се установи възможно най-независимо и да разчита само на собствената си сила. Странна орис пожелала тук наистина да бъде създадена люлката на една човешка същност, защото, след като експедицията напуснала рейда на Мегара, повече нито един човек на земното кълбо не получил вест от нея; самите изселници и техните потомци били откъснати от всякакво общуване и влияние на други хора и народи. Аз съм първият, комуто е разрешено да донесе известие от онези възвишени същества в Европа, на която те гледат със съжаление.
Изхвърлена от бури отсам Херкулесовите стълбове, след много седмици, изпълнени с опасности, експедицията била запратена на онзи скалист остров, където се намира днес Апикис. Тук тя намерила спасение. Фиордът, в който бе навлязла и нашата лодка, завива по-нататък назад и образува скритото затворено море, върху чиито цъфтящи брегове бил основан Апикис. Почвата във вътрешността на острова, отвъд високите калцитни стени, които я заобикалят се оказала изключително плодородна, а климатът — мек и приятен. Население от седем-осем хиляди души намирало тук достатъчно храна, без много да се труди. По-голям брой жители обаче Апикис не достигнал. Защото, както каза моят гостоприемен домакин, щастието не се състои във възможно най-голямото количество отделни центрове на съзнанието, а в интензивната и равномерна концентрация на съзнанието във всеки отделен индивид.
Когато го запитах дали Апикис никога не би могъл да страда от свръхнаселеност, той се усмихна и рече:
— Трудно мога да ти обясня. Ако познаваше цялото развитие на нашата култура и можеше да схванеш дълбочината на нравствения ни светоглед, тогава щеше да разбереш, че въпросът ти спада към онези неоснователни питания, като например защо съществува светът, дали душата се намира в мозъка, дали благородството е синьо или зелено.
— Просто разкажи по-нататък историята ни — вметна госпожа Лисара.
— Когато дойдохме тук — продължи Филандър, — ние, учениците на Сократ и приятели на Платон, със стиховете на Софокъл на уста и спомена за скулптурите на Фидий в очите, с поуките на най-мъдрия сред хората в сърцето, когато намерихме тук безгрижен живот, образувахме малка, но щастлива общност на философски души и свободни от всякаква принуда да се борим срещу външни опасности, насочихме цялата си сила към хармоничното развитие на нашия вътрешен живот, към задълбочаване на мисленето, възпитание на волята, умерена наслада от плътските радости. Изтекоха две пълни хилядолетия, без да се появи платно на хоризонта на Апикис. През това време, при условия, каквито препълнената с хора Земя не може да предложи на нито един народ, тук се радвахме на едно спокойно, прогресивно развитие. Това, което ние междувременно постигнахме, вие никога не ще придобиете, дори ако културата ви се въздига още няколко хилядолетия, както през последния век, защото вие стоите върху съвсем различни от нашите исторически основи. Стотици милиони искат да станат щастливи; за тази цел вие трябва първо да отвоювате живота в мъчителна борба и след това да събудите в стотици милиони сърца чувството на сдържана задоволеност. Последното бихте могли може би да постигнете чрез някаква религия, която грабва духовете. Ала нали трябва да живеете. И както сте устроени вие, облекчаването на външната мизерия може да бъде постигнато също само чрез външна работа и затова цялата ваша култура води единствено към развитие на силата на човечеството. Тя е длъжна да доведе до това, защото вие не можете другояче да победите живота. Нашата култура обаче не зачита и може да не зачита неизмеримата височина, до която човекът е в състояние да стигне чрез овладяването на външните сили на природата. Защото тя е постигнала дълбочината, в която съзнанието изгражда света на опита и в която всичко друго й се удава от само себе си. Вие виждате само циферблата на големия световен часовник и изучавате хода на стрелките; а ние надникваме в зъбчатия механизъм и в двигателната пружина — пружината сме ние — и умеем да придвижваме механизма. Това не е упрек към вас, другояче вие не бихте могли да вървите напред, защото където и да опитвахте да пренебрегнете света и да се доберете до духовно щастие, гладуващата тълпа винаги ви тласкаше към неумолимостта на действителността, преди да сте успели да проникнете със съзнанието на общността в идеалното царство. Вие не можехте да се лишите от външната сила. За да я придобиете, трябваше отново да включите в сметката си природата, която искахте да презрете; трябваше да наблюдавате и да събирате и само чрез опита можете да придобиете знанието, което ви прави могъщи. И по този път трябва да продължите, друго средство нямате, защото мисълта ви не е способна да опознае другояче света. Той е достъпен за вас само в пространството, времето и необходимостта и следователно трябва да се подчините.
4
От noumenon (гр.). — това, което се мисли. Фил. термин за схващаното само чрез ума, умопостигаемото. Б.пр