Часът на раздялата наближаваше. Лорд Литън пожела след освобождаването си да продължи пътешествието си към Южното полярно море, а аз помолих да улеснят бързото ми завръщане в Европа. Поканиха ме да се кача на една триера, изящна и красива, по-хубава от нея никой наварх от времето на Перикъл не е изкарвал от Пирея. Тя се наричаше „Одисеи“ и носеше като отличителен знак в предната си част статуята на страдалеца, издялана от дърво, поразяваните жизнената си красота. Може би така е седял корабокрушенецът Одисеи на заобиколената от морето Огигия, острова на Калипсо, когато, засенчил очите си с ръка, се е взирал с копнеж към морето и е търсил недостъпната далнина. И както феакийците свалили Одисеи на брега на Итака, така апикийците ме оставиха спящ на брега на Тристан да Куня и положиха до мене подаръците си: златна чаша за силогизми със заровете на съдбата и опърлените в огъня на божествения остров криле на душата ми. Когато се събудих, пред мене стояха двама миришещи на рибено масло китоловци, които с глътка ром ме върнаха в света на сетивата, от който с тиха тъга ви поздравява
вашият Р. Еберт