Догмата признаваше на всеки емперо правото да има видения и да изрича пророчества. Само че никой след Рашела не се бе възползвал от правото си.
До този ден.
В преддверието на Залата на изпълнителния комитет, отделена в имперския дворец за групата със същото име, която тя оглавяваше, архиепископ Гунда Корбин учуди помощника си с внезапното си спиране и сведе глава.
— Ваше преосвещенство?… — промълви младият свещеник Юбис Айси.
Корбин показа с жест, че не иска да чува въпроси, и постоя още малко в опит да подреди мислите си.
— Преди беше по-лесно — смънка тя под нос.
И се усмихна печално. Имаше намерение да отправи кратка молитва за търпение и невъзмутимост пред очертаващите се изпитания през този ден, а и месец, че и остатъка от кариерата й. Но в ума й изскочи нещо твърде различно.
Така беше напоследък, какво да се прави.
— Казахте ли нещо, Ваше преосвещенство? — осмели се да попита Айси.
— Говорех си сама, Юбис — обясни Корбин.
Младият свещеник кимна и посочи вратата на залата.
— Другите членове на комитета вече са вътре. Разбира се, емперо още я няма. Тя ще дойде в уречения час.
— Благодаря ти — промълви Корбин, вторачена във вратата.
— Всичко наред ли е? — попита Айси, щом проследи погледа на началничката си.
Корбин знаеше, че колкото и почтително да се държи младежът, никак не е глупав. Разбираше добре значението на последните събития. А и не би могъл да си затвори очите за тях. Никой не би могъл. Те просто разтърсиха църквата.
— Нищо ми няма — увери го Корбин. Направи крачка към вратата и Айси я последва, но тя пак вдигна ръка. — На това заседание ще присъстват само членовете на комитета. — Долови по изражението му премълчания въпрос и добави: — Има вероятност да бъдат изказани откровени мнения и е най-добре те да си останат само между нас.
— Откровени мнения… — скептично повтори Айси.
— Да — кимна Корбин. — Това е приличният израз, който предпочитам в момента.
Айси сви вежди и се отдръпна с поклон.
Корбин погледна нагоре и този път отправи истинска молитва, преди да бутне вратата и да влезе в залата.
В просторната зала се набиваше на очи прекомерната пищност, с която може да се отличава само помещение в имперски дворец, запълнено с трупани столетия наред вещи, подарени от творци, изработени по поръчка на покровители или закупени от емперо, чието богатство господстваше над добрия вкус. Цялата отсрещна стена бе изрисувана с някои от най-видните исторически личности, участвали в работата на изпълнителния комитет през вековете. Стенописът бе дело на художника Ламбер, избрал за фона стила на италианския Ренесанс, а за самите фигури — реализма от ранния период на Взаимозависимостта. Още от първите дни на участието си в комитета Корбин смяташе стенописа за противна бъркотия, а героичното излъчване на фигурите в него — за почти смешно надценяване на значението на комитета и всекидневната му работа.
„Никой няма да нарисува стенопис с този състав на комитета“ — каза си тя, докато доближаваше масата с десет богато украсени стола около нея. На осем от тях вече седяха другите двама представители на църквата, трима депутати в парламента и трима членове, избрани от гилдиите и благородниците, които ги контролираха. Свободният стол в единия край на масата беше за нея. На отсрещния трябваше да се настани Грейланд II, на която Корбин дължеше главоболието, измъчващо я в момента.
И този факт й беше припомнен още в мига, когато седна на своя стол.
— Мамка му, какви са тези видения на емперо?! — избухна Теран Асан от Дома Асан, най-новият член на комитета.
Той бе избран набързо (дори твърде припряно според Корбин) на мястото на Надаш Нахамапитин, която бе арестувана от имперските сили за сигурност по обвинения в убийство, държавна измяна и опит за покушение срещу емперо.