Тома Рейно Шанвер, бившият Тома XII, който признаваше откровено пред себе си, че свалянето му от власт не беше чак толкова несправедливо, също знаеше за речта пред парламента, но не се замисляше излишно за нея, защото не виждаше как би могла да засегне сериозно сегашните му интереси. В момента отделяше по-голямо внимание на малката подпрограма, която бе изолирал във виртуална среда. Подпрограмата се опита да проникне в „Оверн“, но я обърка напълно неговата съвсем различна (и уникална в тази част от галактиката) система за обработка на данни. Шанвер я улови, деасемблира я за малко, за да разбере принципите и кода й, и установи, че е подчинена на полуавтономния изкуствен интелект, споменат от емперо Грейланд II.
Шанвер обмисли всичко, което би могъл да направи с подпрограмата, и стигна до решението, че е най-разумно да напредва с малки стъпки, затова й върна свободата и добави към нея покана за среща с нейната главна програма.
Джии, който още не беше получил поканата, знаеше за речта пред парламента, защото емперо Грейланд II прекара голяма част от ранното утро в разговори за нея с аватари на свои предшественици в Стаята на спомените, особено с Рашела I и Атавио VI, както и със самия Джии за съхраняваната от него информация, неизвестна на предишните емперо. Джии нямаше собствени чувства и преживявания извън достъпа до записаните мисли и емоции на емперо и техните описания в разговори с текущия емперо, затова нямаше и никакво свое мнение за речта пред парламента. Ако някой го бе помолил да се изкаже, вероятно би отговорил, че се налага да почака, докато сегашната емперо Грейланд II умре и неин наследник на трона й зададе въпрос за това.
Сегашната емперо Грейланд II, която още не беше мъртва, не се нуждаеше от съобщение за речта пред парламента, защото тя щеше да я произнесе, а и тя осведоми всички останали за часа, когато това щеше да се случи. А когато мина достатъчно време, за да се разнесе новината по света, Грейланд II заповяда още нещо: изпращането на индивидуални покани за специален прием преди речта, който щеше да започне в четири часа следобед в балната зала на имперския дворец. Приемът щеше да бъде кратък, за да могат присъстващите, включително самата емперо, да отидат от двореца в парламента, разположен в отсрещния край на хабитата Си'ан. Но поканите съдържаха обещанието приемът да остави незаличима следа в паметта на участниците.
Към всяка покана беше приложено и кратко разпечатано уведомление, че на получателя ще бъде отдадено дължимото признание за неговите постижения и принос към Взаимозависимостта. По волята на емперо нямаше да се приемат оправдания за отсъствие и никой не биваше да закъснява след 4 часа и 10 минути.
Грейланд не се безпокоеше дали поканените ще се съберат. Тя беше уверена, че никой от тях не би пропуснал приема.
Кива пристигна точно в четири часа следобед, както се искаше от нея, пременена в шибано смешен костюм с панталон, който незнайно защо беше на мода, значи ставаше приемлив за такова събитие, какъвто и да беше проклетият му смисъл. Помощникът на Грейланд не сподели подробности, но подчерта, че емперо настоява Кива да дойде. Защо пък не, няма проблем. Кива се чудеше дали накрая ще вземат наистина да си разресват взаимно косите и да хихикат на майтапи за мъже.
Това я подсети да се огледа за Марс Клермон, с когото по нейно мнение емперо вече се чукаше почти несъмнено и толкова по-добре за нея. Марс й беше симпатичен, защото се оказа сексуален партньор, на когото може да се разчита, ако ще и малко да му липсваше въображение, освен това беше почтен човек във вселена, която не раздава награди за това. Вероятно беше съвсем подходящ за емперо, която също изглеждаше свястна и може би също беше добра любовница, макар и не особено склонна към експерименти в леглото. Е, не може всеки да опита всичко в чукането. Пък и не всеки се нуждае от това.
Докато умуваше, Кива не успя да открие Марс, залата обаче се запълваше с политически и икономически светила на Взаимозависимостта: важни депутати, предводители или директори на благороднически Домове, неколцина адмирали и генерали, дори някой и друг епископ начело с архиепископ Корбин. Всеки тук, който не поднасяше напитки и хапки, се отличаваше с доста по-високо положение в обществото от нея, което потвърди догадката й, че и тя е поканена, защото с Грейланд вече са си първи дружки или нещо подобно.