Блясък и искрене привлякоха погледа й. Кива се обърна и видя шибаната графиня Нахамапитин, която говореше оживено на Джейсин Ву и адмирал Емблад, а двамата проявяваха учтиво внимание, но очевидно не им дремеше за нейното дърдорене. Кива се зае да пресмята колко неприятности ще си навлече, ако просне в нокаут графинята насред шибаната бална зала. Сметката не излизаше в нейна полза и тя реши да си вземе нещо за пиене, за да види дали така ще промени неизвестните величини в уравнението.
Преди да даде знак на някого с поднос в ръцете, една от страничните врати се отвори и беше обявено, че емперо ще влезе в залата, всички станаха и я посрещнаха с ръкопляскания, тя прие поздравите им и тръгна към пищно украсена катедра в единия край на балната зала. Явно щеше да каже няколко думи и може би да раздаде някакви шибано безполезни награди. Кива изпъшка беззвучно. Ако знаеше, че приемът ще бъде такъв, можеше и да го пропусне. Озърна се и видя наоколо двеста много видни особи, които май имаха горе-долу същата мисъл в главите си.
— Хайде да стигнем по-скоро до речта в парламента и да потрошим малко шибани черепчета — смънка тя под носа си.
Грейланд чакаше овациите да стихнат и обръщаше внимание на някои хора в залата с махане на ръка или усмивка. Накрая зърна Кива в тълпата и пак се усмихна, но докато погледът й се отместваше, направи още нещо.
„Я почакай, това не беше ли шибано намигане?“ Кива пак се огледа, за да провери няма ли наблизо човек, за когото можеше да се отнася намигането. Не забеляза нито един, за когото на Грейланд изобщо би й пукало, доколкото я познаваше. Да, ясно, намигането беше за самата нея.
Кива съжали, че не се сдоби с питие преди малко. Имаше някакво предчувствие, че скоро ще се нуждае от него.
— Здравейте, скъпи приятели — започна Грейланд, щом ръкоплясканията спряха. — Толкова много сте тук днес. За мен е удоволствие да видя вас, въплъщението на може би най-доброто, което Взаимозависимостта може да предложи като водачи, посветили се на нашия съюз. Знам, че нямате търпение да видите как ще се посрамя пред парламента… — чу се задължителното подсмиване, — … но преди това искам да удостоя с внимание няколко души. Моля ви да ми угодите в това. Първо, нека лейди Кива Лагос дойде при мен на подиума.
„Мамка му, какво става?“ — питаше се Кива, докато вървеше към катедрата, съпроводена с ръкопляскания само от учтивост.
— Лейди Кива, за съвсем кратък период вие доказахте своята проницателност и изключителна компетентност в бизнеса — заговори Грейланд. — Когато ви възложих задълженията на директор и попечител в Дома Нахамапитин, никой не би могъл да очаква, че ще направите толкова много за уреждането на финансовите въпроси на Дома и подобряването на тяхното счетоводство. Вие наистина сте сред най-способните в благородническите Домове. И затова сега ви назначавам на освободилия се пост в изпълнителния комитет на Взаимозависимостта. Честито, лейди Кива.
Имаше ръкопляскания, после някаква жена дойде с шибана кристална джунджурия, Кива я пое вдървено с едната си ръка и някак протегна другата към Грейланд, която отстъпи от катедрата и я стисна. Кива се наведе към лицето й.
— Ваше величество, не искам тази шибана работа — прошепна тихичко на ухото й.
— Знам — отговори Грейланд. — Въпреки това си ми нужна там. Извинявай.
Кива се подсмихна и понечи да се върне в тълпата, но Грейланд я хвана за лакътя.
— Недей. Остани тук, малко зад катедрата.
— Добре, Ваше величество.
— Не би искала да пропуснеш това — увери я Грейланд, върна се зад катедрата и повика при себе си архиепископ Корбин.
Корбин дойде натруфена в най-пищните си одежди на архиепископ, или поне така предположи Кива, защото нямаше навик да се отбива в църква, макар че веднъж опита секс в катедрала, който щеше да бъде страхотен, ако човек си пада по студ и ехо, но тя откри, че не й харесва чак толкова.
— Казахте ми, че искате да обсъдите с мен един въпрос тук и сега — изрече Грейланд. — Давам ви тази възможност, архиепископ Корбин.
Кива наблюдаваше как Корбин застава зад катедрата, а после забеляза изражението на мнозина в тълпата: неувереност и объркване. Неколцина мърмореха на други. Повечето просто изглеждаха недоволни.