„Мамицата й, ще я пребия“ — зарече се Кива.
Още един мъж влезе през страничната врата. Марс Клермон, който се взря в графинята.
— Не сполучихте с мен — каза й той. — Но убихте почти всички други от моя екипаж. Вие сте виновна, графиньо.
И той застана зад Грейланд. Кива долови погледа му към емперо. „О, да. Тези двамата се чукат, няма спор.“
— И така — поде отново Грейланд II зад катедрата. — Знам защо съм тук днес. Да поговорим за причината и вие да сте тук днес. Всички вие сте тук заради мнението си за мен. Смятате ме за слаба. Смятате ме за наивно дете. Според вас моята загриженост за изчезващите струи на Потока пречи на вашия бизнес и на вашия ламтеж за власт. Мислите, че щом говоря за видения, значи съм с разклатена психика или заблудена, или цинична. Мислите, че щом съм станала емперо по волята на случая, значи не бива да бъда емперо. В главата на всеки от вас се въртят някои от тези мисли или всички накуп. И затова влязохте в заговор за свалянето ми от власт. За да поставите на трона моя братовчед Джейсин. За да вършите всичко както досега колкото може по-дълго, докато ги има струите на Потока, и да оставите на други тревогите какво ще се случи след това.
Само че, приятели, аз имах видение снощи. Ново видение. И в него прозрях всички ваши замисли. Видях вашите кроежи. Видях вашите измами, вашите мошеничества, вашите тайни изневери и тайни банкови сметки. Видях всеки от вас какъвто е, а не какъвто се представя пред околните. И в моето видение всички вие бяхте тук, пред мен. Усмирени. Каквито сте сега.
Кажете ми, вие, които можехте да бъдете най-доброто във Взаимозависимостта, но решихте да не бъдете: кой е слаб сега? Кой е наивен? Кой е циничен? И кой е емперо тук?
Усъмнихте се в мен. Не се съмнявайте повече. Дойдохте да ме унищожите. Не съм унищожена. Дойдохте да ме изгорите. Но аз съм изпепеляващият огън. И сега вие ще усетите пламъците.
Това е моето видение и моето пророчество. Сега е и ваше.
Грейланд остави целия този шибан ораторски шедьовър да стихне във въздуха, докато кожата по ръцете на Кива настръхна.
И изведнъж емперо плесна с ръце.
— Е, това беше. Сега имам реч в парламента, така че…
— Аз го убих! — кресна й графиня Нахамапитин.
— Моля? — изгледа я Грейланд.
— Твоят брат! Ренеред! Аз поръчах да повредят колата му! — Графинята пристъпи по-близо до Грейланд, която не помръдваше. — Заради мен той се заби в онази стена. Аз го убих. Аз съм причината да станеш емперо! Дължиш го на мен!
Грейланд обмисляше чутото, докато се отдалечаваше от катедрата, вървеше към графинята и приковаваше поглед в очите й.
— Госпожо, не ви дължа нищичко.
После излезе от балната зала.
— Най-готиният шибан купон в целия ми живот — сподели Кива с Марс.
Епилог
— Значи ти победи — каза Атавио VI на дъщеря си в Залата на спомените. — Сред големите Домове цари смут, защото твърде много от тях решиха да участват в държавна измяна. Църквата е изцяло под твой контрол. Военните се прочистват от бунтовническите елементи. А ти обяви военно положение.
— Не съм обявила военно положение — възрази Кардения. — Казах в парламента, че имат шест месеца да разработят план как да подготвим Взаимозависимостта за изчезването на Потока. Ако не могат да се справят, ще поема всичко в свои ръце. За шест месеца ще изчезнат още двайсет струи на Потока. Нататък ще става все по-зле.
— Ти каза, че според твоя приятел лорд Марс можете да се възползвате от преходните струи, за да спечелите повече време за отделни системи.
— Лорд Марс може да си позволи оптимизъм. Аз нямам тази възможност. Длъжна съм да се съобразя с най-лошия вариант. А в най-лошия вариант Взаимозависимостта остава неподготвена, защото парламентът не може да си оправи бъркотиите и достъпът до единствената обитаема планета ни е отнет от поредния Нахамапитин.
— Все пак към Край бе изпратен само един кораб — напомни Атавио VI.
— Корабът беше голям, татко — отвърна Кардения. — „Пророчествата на Рашела“ пренесе бойна част от десет хиляди гвардейци и разполага с достатъчно мощни оръжия да пръсне на парчета и стружки всичко, което не бива да излезе от плитчината на Потока.
— И все пак е един кораб.
Кардения завъртя глава.
— Вече не е само един. След ареста на адмирал Емблад по-малки кораби на бойния флот отлетяха набързо към плитчината на Потока. Екипажите им знаеха, че ако останат, също ще бъдат арестувани. Общо четири кораба. Грени Нахамапитин получи подкрепления в системата на Край. Кой знае дали и Надаш няма да се озове там.