Надаш изчезна навреме от „Можеш да стовариш цялата вина върху мен“, за да не я заловят отново, и имаше сто милиона марки в криптиран носител. Остави само бележка: „Начукай си го, Деран Ву“. Явно и тя бе изненадана от разкритието на Деран, че още е жива.
Деран щеше да се измъкне безнаказано от цялата история, защото отиде в следственото управление със свой криптиран носител, побрал всички подробности за заговора, и поиска споразумение за имунитет, а управлението се съгласи, преди Кардения да се намеси. Това я ядоса, защото не се нуждаеше от сведенията на Деран — научи всичко чрез Джии. Предпочиташе да го натикат в една килия с неговия братовчед, защото знаеше, че бе участвал в наемането на кораба, който унищожи „Оливиър Брансид“ и за малко не погуби Марс. Но после си каза, че е по-добре да не издава своята наглед магическа пълна осведоменост. Методите на Джии за събиране на информация не бяха съвсем законни. А показанията на Деран щяха да бъдат приети от съда.
Накрая Деран се превърна в герой с версията, че е участвал, за да събере улики и да разобличи големия заговор срещу емперо. Нагли глупотевини, които обаче щяха да го наместят в креслото на старши директор на Дома Ву. Деран щеше да се настани в кабинета, заеман доскоро от Джейсин. И това като че удовлетворяваше напълно амбициите му.
„Поне знаеш къде е“ — изтъкна нейният мозък. Докато за Надаш нищо не се знаеше. Тя нямаше достъп до парите на Дома Нахамапитин, защото, откакто графинята си изтърва нервите и призна за убийството на Ренеред, Кардения заповяда всяка сметка на Дома да бъде замразена и подложена на ревизия. Но и само със сто милиона марки Надаш можеше да стори много злини.
„Дано си отишла на Край — мислеше си Кардения. — Поне за известно време да ми се махнеш от главата.“
— Ти май се разсея — обади се Атавио VI.
— Извинявай, умувах над разни проблеми.
— Чакането не ме дразни — отвърна той.
— Нищо не те дразни — натърти Кардения и се засмя. — Но ми е много приятно да си говоря с тебе. Жалко, че нямахме повече време за това, докато беше жив. Ала и така е добре.
— Благодаря ти — каза Атавио VI. — Доколкото изобщо съм способен да чувствам нещо, за мен също е приятно.
Кардения излезе от Стаята на спомените и завари Марс да чете съобщение на таблета си.
— Току-що говорих за тебе — каза му тя и застана до него.
— Аха, с твоите въображаеми приятели.
— Не са въображаеми. Само не са истински.
— Разликата се забелязва трудно.
— Може и да си прав.
— И какво им каза?
— Казах, че ти можеш да си позволиш оптимизъм за промените в Потока, а аз не мога.
— Не мога да преценя дали съм настроен оптимистично за Потока. Мога единствено да кажа, че ме вълнува. Знаем несравнимо повече за него, отколкото само допреди два месеца. Ако искаш, мога да ти обясня върху какво разсъждавам в момента.
— Моля те — подкани го тя мило.
Много й допадаше да вижда как той задълбава в дебрите на науката.
— Стигнах до догадка за много сериозната вероятност сегашното изчезване на струите в Потока да е поне отчасти повлияно от Разкъсването.
— В какъв смисъл повлияно?
— В смисъл че според мен е въздействало някак върху устойчивостта на струите в тази част от Потока. Разтърсило ги е. Разклатило ги е. Мисля, че Разкъсването е предизвикало нещо като ударна вълна през Потока и разпадането му е резултат от нея.
— Ударна вълна…
— Е, не точно ударна вълна — призна Марс. — Всъщност е съвсем различно от ударна вълна. Но не мога да го обясня добре на нормалния език. „Ударна вълна“ е най-близкото подобие, до което стигнах. Ако ти можеше да говориш езика на математиката, бих успял да ти го обясня.
— Хатиде Ройнолд говореше с тебе на този език.
Марс кимна.
— Да, говореше много добре.
— Съжалявам, че вече я няма.
— И аз. Както и да е, аз само си разсъждавам абстрактно, защото не знам нищо съществено за Разкъсването. Мога да видя последствията в данните от онова време, които Шанвер ми даде, но не познавам самия процес. Опитвам се да го изясня по резултатите от него, но това не е най-добрият начин да си върша работата. Питала си Джии дали е съхранил изчисленията, въз основа на които е причинено Разкъсването? Или данни точно как са го постигнали?
— Нищо не е било запазено — излъга Кардения.
— Неприятно — изсумтя Марс и продължи, без да се запъне: — Но това поне ще ни накара да преосмислим убеждението си, че е невъзможно да въздействаме на Потока. Накрая може и да се окаже, че е възможно. Знаем, че вече сме измислили начин да го затворим.