— Има ли начин да бъде отворен?
— За струя на Потока ли питаш?
— Да.
Марс завъртя глава.
— Сравнително лесно е да затвориш струя на Потока. Трябва само да я прекъснеш при плитчината.
— Само?
— Нали казах, „сравнително лесно“ — напомни й той. — Да отвориш струя на Потока е значително по-трудно, защото е необходимо да навлезеш и да действаш в самата среда на Потока. Нека го кажа така — да затвориш струя на Потока е все едно да затвориш врата. Да отвориш струя на Потока е все едно да прокопаеш тунел в планина.
— Харесва ми как обясняваш на нормален език — каза Кардения.
— Вторият ми любим език след математиката.
Тя посочи таблета.
— Това също ли е за струите на Потока?
— Не, съвсем друго е, от сержант Шерил, с която се запозна.
— Да, помня я.
— Тя казва, че изведената от състава на флота петица вече лети към Даласисла. — Той обърна таблета към нея, за да вижда съобщението. — Претъпкана е с храна, семена, хидропонни инсталации, технологични данни, творби на изкуството и развлекателни програми, които не са отпреди осемстотин години. Смайващо е колко бързо може да бъде натоварена петица, когато емперо поиска от някого да направи нещо.
— Нали каза, че те се нуждаят от всичко това?
— И още как. — Марс остави таблета на масата. — Да беше видяла техния кораб…
— Съжалявам, че не можах да дойда с вас.
— Радвам се, че не дойде. Затова сега си тук.
Кардения се усмихна.
— Научи ли от хората в Даласисла нещо, което ще ни помогне?
— Научих, че е възможно хората да оцеляват много по-дълго, отколкото сме си представяли, стига да нямат друг избор, освен да оцеляват. Не съм убеден, че това е добра поука, но си остава поука. Възможно е обаче само за съвсем малки общности. Ако искаме да спасим милиони, трябва да мислим в друг мащаб. И на практика единственият начин е да ги отведем на Край.
— Значи да се промъкваме покрай голям бунтовнически кораб — каза Кардения. — Ако измислиш как да го заобикаляме, без да пращаме срещу него кораб след кораб, докато си изчерпи боеприпасите, ще те направя херцог на Край.
— Не е нужно.
— Лорд Марс, нима ми казвате как да си върша работата? — подкачи го Кардения.
— Извинете, Ваше величество.
— Само така. И непременно измисли как да се промъкнем на Край.
— Ами тъкмо имам нещо тук… — Марс взе таблета и отвори документ в него. — Може и да съм налучкал един начин.