— И очаквате ние да се съгласим безропотно — каза саркастично Асан.
— Кои „вие“? — попита Корбин.
— Ами първо гилдиите. — После посочи Ранатунга.
— Както и парламентът.
— Все още действат законите срещу богохулството — намеси се Бордлион. — И дори ги прилагат понякога.
— Колко удобно — отвърна Асан.
— Лорд Асан има известни основания — обади се Ранатунга и Корбин отбеляза с уважение, че успя да изрече думите, без да я повали инсулт от яд. — Независимо дали това съответства на вероучението, незапомнено е емперо да се възползва толкова дейно от религиозната си роля като глава на църквата. Поне е безспорно, че нито един от тях досега не е претендирал да има видения.
— Според вас подбраният момент буди подозрения — каза й Корбин.
— Не бих говорила за подозрения — отрече Ранатунга, която нито за миг не преставаше да бъде политик. — Но не си затварям очите и за политическата ситуация, в която Грейланд попадна. Лорд Теран е прав. Тя смути работата на властта с твърденията си за Потока. Предизвика паника сред населението. Трябва да реагираме на ситуацията не с позоваване на пророчества, а чрез науката и разума.
Корбин се намръщи, Ранатунга видя изражението й и вдигна ръка в помирителен жест.
— Не критикувам нито църквата, нито нейната доктрина. Гунда, все пак и ти би трябвало да признаеш, че емперо обикновено не се държат така. Поне е редно да я попитаме за причините. Откровено.
Таблетът на Корбин звънна за ново съобщение. Тя го прочете, стана и даде знак на останалите да направят същото.
— Ей сега ще имаш тази възможност, Уп. Тя е тук.
2
Моментът, който емперо Грейланд II чакаше, настъпи в края на дълго и — честно казано — затъпяващо заседание.
— Ваше величество, може би е уместно да обсъдим по-задълбочено вашите… видения — каза архиепископ Гунда Корбин.
И около масата главите на хората от изпълнителния комитет, които имаха задължението да я съветват за управлението на Взаимозависимостта, независимо дали искаше съветите им, се завъртяха към владетелката.
Грейланд откри какви ли не чувства, изписани по тези лица. Някои изразяваха загриженост, която тя можеше да приеме. Други — презрение, което не й допадаше. Виждаше и присмех, раздразнение, погнуса или объркване. А някои изражения съчетаваха всички тези чувства или поне по няколко.
Грейланд II, емперо на Свещената империя на Взаимозависимите държави и търговски гилдии, Кралица на Средоточие и присъдружните народи, Глава на Църквата на Взаимозависимостта, Наследница на Земята и Майка на всички, осемдесет и осма емперо от Дома Ву, се взираше във всички тези лица, обмисляше настроението около масата и преценяваше емоциите на тези девет може би най-могъщи особи в познатата на хората вселена, ако не броеше самата себе си.
И накрая се разсмя.
От което никой не се настрои по-добре към нея.
— Смятате ни за луда — послужи си тя с имперското „ние“, защото в момента изпълняваше усърдно ролята на емперо и можеше да не се притеснява от тази церемониалност.
— Никой не е правил подобни намеци — отрече Корбин припряно.
— Напълно убедени сме, че това не е вярно — нехайно каза Грейланд. — Да, никой около тази маса не си позволи да ни го каже в лицето. Но не сме толкова наивни да не съзнаваме, че в наше отсъствие такива твърдения не само се прошепват, но и се изричат гръмогласно, а може би и ехтят от време на време.
Тя забеляза, че след думите й няколко чифта очи се извиха към Теран Асан, най-новия член на комитета. Това не беше особена изненада за нея.
— Ваше величество, всички тук сме лоялни — увери я Упекша Ранатунга.
Грейланд се обърна към нея.
— Нямаме причини да се съмняваме в лоялността на комитета — отговори й сдържано. Тъкмо на лицето на Ранатунга бе видяла загриженост. — И към мен, и към Взаимозависимостта. Разбираме обаче и накъде би могла да тласне някого „лоялността“, ако е убеден, че обектът на тази преданост вече не е на себе си.
— Значи Ваше величество изисква от нас покорство — обади се Асан.
На неговото лице бе изписано презрение, но пък това изражение си оставаше неизменно още от първия му ден в комитета.
— Надяваме се на вашата вяра — каза му Грейланд и огледа хората около масата. — Не се съмнявайте, че разбираме колко ви е трудно да повярвате. След Рашела не е имало емперо, стигнал до откровения. Цяло хилядолетие емперо охотно са стояли настрана от виденията. И дори онези от нас, които са имали халюцинации, не са се опитвали да ги смесват с религията. Когато Атавио II изпаднал в алкохолен делириум към края на царстването си, привиждали му се пилета, обсипани със скъпоценни камъни, които щъкали из двореца.