На кого? На обществеността, която трябваше да бъде убедена в идеята пръснатите на огромни разстояния и разединени човешки средища да се обединят под общо управление, което Ву по някаква случайност щяха да оглавят и между другото щяха да събират налози върху междузвездните пътешествия.
То се знае, не само Рашела свърши работата. Във всяка звездна система Ву наемаха и подкупваха местни политици и популярни интелектуалци, за да пропагандират тази идея от политическа и социална гледна точка на онези, които си въобразяват, че им е нужна логична и смислена причина да зарежат местния суверенитет и власт, за да влязат в зараждащ се политически съюз, вече придобил очертанията на империя. Но за хората, които или не страдаха от интелектуална суетност, или просто им харесваше идеята за съюз на взаимно зависимите, подхвърлена от привлекателна млада жена, чието кротко послание за единство и мир просто им беше приятно, на сцената излезе Рашела, наскоро обявена и за Пророчицата.
(Ву не си губеха времето да пробутват мистичната идея за Взаимозависимостта на другите родове и големи корпорации, с които те и техният конгломерат си имаха вземане-даване. Избраха друг подход към тях: ако подкрепят плана им за събиране на налози, маскиран като безкористно усилие за изграждане на единна нация, в замяна ще получат монопол върху конкретен траен продукт или услуга — всъщност ще заменят сегашния си бизнес с дразнещо голяма амплитуда между възход и спад с устойчив, предвидим и неизчерпаем източник на доходи, който ще имат завинаги. И ще получат отстъпки в таксите, които Ву ще наложат върху пътуването през Потока. Е, не бяха никакви отстъпки, защото Ву бяха намислили да събират пари за нещо, което дотогава беше безплатно за всички. Ву обаче предположиха прозорливо, че другите родове и фирми ще бъдат направо заслепени от предложения им нерушим монопол, затова няма да се дърпат. Познаха почти за всички.)
В края на краищата Ву наложиха замисъла си за Взаимозависимостта по-скоро, отколкото очакваха — за десетина години другите родове и фирми се съгласиха с монополите си и обещаните благороднически титли, платените политици и интелектуалци убедиха когото трябваше, а Пророчица Рашела и нейната бързо разрастваща се Църква на Взаимозависимостта свършиха добра работа с почти цялото останало население. Още десетилетия имаше отцепници, недоволни и бунтовници, но можеше да се каже, че Ву подбраха много точно момента, тактиката и целите си. А за онези, които създаваха проблеми, те бяха решили отдавна, че годната за обитаване планета, наречена Край, пътуването до която и от която се проточваше най-дълго в образуваната наскоро Взаимозависимост, при това там имаше само по една входна и изходна плитчина на Потока, ще стане официално място за изгнание на всеки, решил да им се пречка.
Рашела вече беше публичното и духовното лице на Взаимозависимостта, оставаше да я изберат с (грижливо организирана) масова кампания за първата „емперо“. Спряха се на титлата без мъжки или женски род, защото маркетинговите проучвания показаха, че този оригинален, нов и приятен вариант на „император“ допада на почти всички групи.
Такава сбита и премълчаваща много подробности версия за възникването на Взаимозависимостта може би натрапва впечатлението, че никой не е оспорил лъжата, а милиарди хора са приели доверчиво измислиците за пророчествата на Рашела. Не беше точно така. Мнозина се усъмниха в лъжата, както биха се усъмнили във всяко нагодено към масовите вкусове духовно учение, напиращо да се превърне в истинска религия, и се тревожеха от все по-голямата й популярност, подкрепа и авторитет. Проницателните хора по онова време не си затваряха очите и за машинациите на рода Ву, който се домогваше до имперска власт. На тази тема имаше съкрушителни редакционни статии, дискусионни предавания и дори опити за законодателна съпротива.