Но родът имаше надмощие с организацията, парите и съюзниците си сред другите родове, вече сдобили се с титли. Образуващата се Свещена империя на взаимно зависимите държави и търговски гилдии приличаше на втурнал се в атака бик, а скептично настроените наблюдатели — на рояк мушици. Не си нанесоха кой знае какви взаимни щети, а империята си възникна безпрепятствено.
Имаше още една причина лъжата да се наложи — щом Взаимозависимостта възникна, Пророчица-емперо Рашела заяви, че засега нейните видения и пророчества са се изчерпали. Тя прехвърли цялата действителна власт в управлението на църквата върху архиепископа на Си'ан и комитет от епископи, които не биха се отказали от такава изгодна сделка. Изградиха бързо организация, в която чисто духовната страна на църквата беше избутана в ъгъла и имаше ролята на подправка, а не на основна гозба.
С други думи, нито Рашела, нито църквата се престараха с духовността в критичните първи години на Взаимозависимостта, когато империята неизбежно беше най-крехка. Никой от наследилите Рашела на трона не добави „пророк“ към имперската си титла, стараеха се да следват примера й и не се бъркаха в делата на църквата извън участието в най-важните церемонии, което църковните йерарси приемаха с облекчение, а с постепенно изнизващите се векове започнаха и да смятат, че така е редно.
Разбира се, църквата нито веднъж дори не намекна, че виденията и пророчествата на Рашела са лъжа. Защо да го прави? Поначало нито Рашела, нито друг от рода Ву не бе споменавал извън закритите семейни сбирки, че духовното учение на църквата е пълна измислица. Никой не би могъл да очаква, че някой от наследниците на Рашела в империята или в църквата ще признае измамата или дори ще изрази публично съмненията си, за да подкопае собствената си власт. Оставаше само да изчакат, докато времето превърне тези видения и пророчества в догма.
Имаше и още нещо — виденията и пророчествата на Рашела се сбъднаха почти изцяло. Така само се потвърди фактът, че „пророчеството“ за Взаимозависимостта, макар и дръзко, беше напълно осъществимо на практика, стига да си достатъчно амбициозен, да разполагаш с пари и да се отличаваш с несъмнена безпощадност, а родът Ву притежаваше всичко това в изобилие. Пророчествата на Рашела не изискваха от хората да променят живота си в дребния мащаб на всекидневието. Само искаха от тях да сменят системата за управление, за да имат онези на върха още повече власт, контрол и пари. Както се оказа, тези изисквания не бяха неизпълними.
А и в края на краищата родът Ву не сбърка. Човечеството беше разпръснато на огромни разстояния и сред всички звездни системи, до които се стигаше чрез познатата част от Потока, имаше само една планета, на чиято повърхност хората можеха да живеят — Край. Останалите обитатели на всички останали звездни системи живееха в изкуствени хабитати на планети и спътници или в пространството, чудовищно уязвими в своята откъснатост от другите, неспособни да си набавят всички жизненонеобходими суровини или да произведат всичко, което би им помогнало да оцелеят. Човечеството се нуждаеше от тази взаимна зависимост, за да се съхрани.
Дали се нуждаеше тъкмо от Взаимозависимостта като политическа, социална и религиозна структура, за да се възползва от тази взаимна зависимост, оставаше твърде съмнително, но след цяло хилядолетие споровете вече бяха безсмислени. Родът Ву имаше план как да стигне до трайна и устойчива власт и го осъществи, а чрез лъжата убеди останалите да се съгласят с това. Така създаде и система, в която на повечето хора им беше удобно да живеят, без над главите им да е надвиснал всеки миг вечният страх от изолация, упадък, неизбежно страшно сгромолясване на обществото и гибел за всеки и всичко, което ценяха.
Всеки имаше полза от лъжата в някаква степен. За рода Ву — огромна, за останалите в благородническото съсловие — чудесна, а за повечето други жители на империята — съвсем поносима. Когато някоя лъжа има лоши последствия, става омразна на хората. Ако няма, защо да са против нея? Продължават нататък в живота си, след време лъжата е забравена или, както беше в този случай, увековечена като опора на религията, изтъркана и лъсната, за да бъде по-хубава и приемлива.
Виденията и пророчествата на Рашела бяха лъжа, която свърши работа точно както се предвиждаше. Затова виденията и пророчествата си оставаха основа на вероучението в Църквата на Взаимозависимостта — все пак ги бе изрекла пророчица. Тя стана първата емперо. Нищо в църковната доктрина не пречеше и на следващи емперо да заявят, че са способни на видения или пророчества. Всъщност във вероучението се подразбираше безпрекословно, че като глави на църквата всички емперо имат тази дарба по рождение — всеки от осемдесет и осемте владетели, които можеха да проследят родословието си назад във времето чак до самата Пророчица-емперо Рашела, а тя освен майка на Взаимозависимостта бе станала майка и на седем деца, сред тях и тризнаци.