Надаш Нахамапитин прочете втората част от съобщението на Деран Ву с леко отвращение и се постара да не мисли засега за по-незначителния от братовчедите Ву, защото имаше неотложни грижи — по-точно прехвърлянето на около сто милиона марки от нейните тайни сметки в напълно сигурен криптиран носител, с който разполагаше в „Цялата вина“. Надаш бе изпаднала в умерена паника, когато две от по-дребните й тайни сметки бяха блокирани и конфискувани, затова реши, че е крайно време да стане платежоспособна.
Сто милиона марки бяха нищожна сума в сравнение с целия й дял в корпорацията на Дома Нахамапитин, но временно и твърде неудобно я смятаха за мъртва и възможностите за достъп до официалните й сметки бяха крайно ограничени. От майка й се очакваше да прибави целия този дял към своя, но още не го бе направила, а в настоящия момент сто милиона марки си бяха по-добре от нищо.
Разбира се, ако всичко потръгнеше според замислите им, Надаш щеше за начало да се върне в света на живите. Но това зависеше до голяма степен от Деран, което я подтикваше засега да понася гнусните му закачки. Отчасти зависеше и от съвсем друг човек — адмирал Емблад от имперския боен флот. Надаш реши, че е време да му се обади.
Адмирал Лонсен Емблад се стресна, когато получи съобщение от мъртва жена. Но след като идентификационният код беше потвърден и Емблад се увери, че не го разиграва груб шегаджия или агент на флотското разузнаване, или следственото управление, двамата с Надаш обсъдиха дълго и плодотворно някои дадени обещания, получени плащания и планове, чието осъществяване бе започнало отдавна и Надаш очакваше то да продължи безпрепятствено. Когато тя прекъсна връзката, Емблад се замисли за посланията от покойници и за отговора на въпроса на кого би заложил — на Дома Ву или на Дома Нахамапитин. Реши да продължи умуването в офицерския клуб с пълна чаша в ръка.
Кива Лагос беше прецакала по-дребните сметки на Надаш само за да проследи неизвестния, който теглеше пари, и да види какво ще направи той. Научи за речта пред парламента, когато навести Сеня Фундапелонан, която пък се радваше, че са махнали шибаната дихателна тръба от гърлото й. Кива се усмихна след съобщението, защото знаеше за някои планове и щеше да бъде безкрайно шибано удоволствие да наблюдава как се осъществяват те.
А дотогава сподели с Фундапелонан какво става напоследък, защото от известно време Фундапелонан не понасяше Дома Нахамапитин и щеше да се зарадва на несгодите им, пък и за Кива беше удоволствие да си приказва с нея. Даваше си сметка, че може би хлътва по Сеня, което, от една страна, си беше твърде неприсъщо за нея, но от друга, на кого му пукаше дали е неприсъщо, защото не беше някаква шибана измислена героиня, обречена да върши каквото й отреди някакъв шибан драскач.
Фундапелонан се усмихваше на Кива, защото и тя май си падаше по нея.
Не беше нужно Марс Клермон да научава за речта пред парламента, защото присъстваше, когато решението бе взето, и още се чувстваше стъписан и изумен от този факт. Не толкова заради присъствието си, а заради мястото, където се стигна до това решение — в леглото на емперо, както и заради собствените си занимания в този момент, тоест излежаването гол след наистина много приятен сутрешен секс. Марс си признаваше, че започва да се влюбва по-сериозно в Кардения, и то не защото тя беше емперо (това всъщност го плашеше до побъркване), а защото се допълваха чудесно в житейската си непохватност.
И макар че беше щастлив да се чувства не само мъничко влюбен в Кардения, в емоциите му се прокрадваше и напиращо униние, защото знаеше, че връзката им е обречена не заради някаква несъвместимост на характерите, а тъкмо поради факта че тя беше емперо и той не й подхождаше поради твърде ниското си положение. Емперо не сключват брак по любов и не се обвързват с човек, който е станал лорд едва ли не по милост. Предстояха трудни времена и Кардения щеше да се изправя неведнъж пред мъчителен избор. Полека и почти неосъзнато Марс се подготвяше и за мъчителния избор, който Кардения трябваше да направи спрямо него.
Но дотогава вършеше каквото тя поиска: преглеждаше данните, които той и Ройнолд („я стига, Ройнолд свърши почти цялата работа“, натякваше неговият мозък) събраха в Даласисла, добавяше ги към базата данни, които двамата бяха съставили, а после съчетаваше всичко с наистина смайващия обем от исторически данни за струи на Потока, които Шанвер притежаваше за системите на Съвета и на Земята, и дори за Свободните системи. Цялата информация беше отпреди поне триста, а в някои случаи и отпреди хиляда и петстотин години. Но с получаването им данните на Марс за топологията на Потока се утроиха, а цялата информация му даваше нова и, както той се надяваше, по-добра представа как Потокът се променя в тяхната област от космоса. Ако Шанвер не беше само виртуална личност, Марс би го прегърнал от радост.