— И при сегашните обстоятелства вие вярвате, че онзи американски агент Латъм е готов да бъде пуснат навън, така ли?
— Това е безспорно. Сам ще се убедите. Днес му е четвъртият ден; остават му минимум пет, максимум осем дни. Нашите хора в Париж, Лондон и Вашингтон ни информираха, че ще му бъдат необходими приблизително от четирийсет до седемдесет и два часа, така че рискът е минимален. Дотогава ще знаем всичко, което е известно на враговете ни, а ще имаме и по-голяма полза: Латъм ще насочи всички в грешна посока.
— Моля ви, нека се върнем малко назад — каза Траупман и вдигна краката си върху белия пластмасов стол. — Преди да пристъпите към операцията, какво точно правите с този ваш имплант?
— Разбирате ли от компютърни чипове, Ханс?
— Съвсем малко. Оставил съм това на моите помощници, същото правя и с анестезията. Разбирам горе-долу. Но съм сигурен, че вие ще ми обясните това, което не разбирам.
— Най-новите микрочипове са дълги само три сантиметра и широки по-малко от десет милиметра и могат да поемат еквивалент на шест мегабайта софтуер. Това е достатъчно, за да побере всички произведения на Гьоте, Кант и Шопенхауер. Като използваме горелка E-PROM за въвеждане на информация в чипа, а после активираме ROM — Read-Only-Memory36, той реагира на звукови инструкции, които получава по същия начин, по който компютърният сървър37 реагира на кодовете, които програмистът въвежда в процесора. Има едно леко забавяне, през което мозъкът в мисловния си процес се приготвя да улови променливата дължина на вълната, но това само по себе си е от полза за нас, защото може единствено да накара този, който задава въпрос, да повярва, че субектът наистина мисли, подготвя истински отговор.
— Можете ли да го докажете?
— Елате, ще ви го покажа.
Двамата мъже станаха и Крьогер натисна едно червено копче на тежката стоманена врата отдясно. След секунди се появи униформена медицинска сестра. В ръката си държеше хирургическа маска.
— Грета, това е знаменитият доктор Ханс Траупман.
— Да, знам — отвърна сестрата. — Чудесно е, че ви виждам отново, докторе. Маската ви, моля.
— О, разбира се, че ви познавам! — радостно възкликна Трауман. — Грета Фриш, една от най-добрите сестри, които някога са влизали в моята операционна! Скъпо мое момиче, казаха ми, че сте се пенсионирала, а за млад човек като вас това изглеждаше не само достойно за съжаление, но и доста невероятно.
— Бракът ме пенсионира, хер доктор. Омъжих се за този господин — Грета кимна към Крьогер, който се усмихваше.
— Не бях сигурен, че я помните, Ханс.
— Как да не я помня? Не бих могъл да забравя сестра Фриш: тя е толкова изпълнителна! Честно казано, Герхард, отсега нататък ще имам по-голямо доверие във вас… Но защо ми е тази маска, Грета? Нали няма да оперираме?
— Съпругът ми ще ви отговори, господине. Нищо не разбирам от тези неща, независимо от това колко често ми ги обяснява.
— Става дума за ROM, Ханс, за Read-Only-Memory. В мозъка на този пациент няма да въвеждаме много лица за идентифициране; не бих искал да запомни вашето.
— Дано да е така, сестра Фриш. Много добре, нека се заемем с работа.
Тримата влязоха в дълъг, широк коридор, боядисан в зелено. От двете му страни имаше големи квадратни прозорци. Зад тях се виждаха приятно обзаведени стаи — във всяка имаше легло, бюро, кушетка и други предмети, като например телевизор, радио и врата, която водеше към баня с душ. На външните стени също имаше прозорци, които гледаха към ливади с избуяла полюшваща се висока трева и пролетни цветя.
— Ако това са болничните стаи на пациентите, те са най-приятните, които съм виждал.
— Естествено, радиото и телевизорите са препрограмирани — каза Герхард. — Всичко това е безобиден маскарад, освен радиоизлъчванията през нощта, когато предаваме информация, която прониква във всеки отделен пациент.
— Бих искал да знам какво да очаквам — каза неврохирургът от Нюрнберг.
— Ще видите един външно нормален Хари Латъм, който все още вярва, че ни е измамил. Отговаря на името, под което работи — Александър Ласитър — и ни е изключително благодарен.
— Защо? — прекъсна го Траупман. — За какво ви е благодарен?
— Той вярва, че е преживял катастрофа и едва е оцелял. Използвахме един от нашите големи планински камиони и разиграхме събитието напълно убедително, като обърнахме камиона, „заклещихме“ Латъм под него и предизвикахме огнени експлозии наоколо… В този случай позволих да се използват наркотици и хипноза — направихме го в началото, за да изтрием първите му минути тук, в долината.