— О, Господи! — извика Де Врийс и хвана ръката на Жак.
— Как е могло да се случи това? — изрева Латъм. — Нали вашите хора го охраняват?
— Нацистите са навсякъде — прошепна агентът на „Дьозием“.
40.
Големият правоъгълен прозорец откриваше празното пространство на резервоара в Бове. Намираха се в офиса на управителя на водните съоръжения. Жак Бержерон говореше по телефона с Париж и бършеше сълзите си.
Генералът беше разпънал карта и разхвърлял купчина снимки на огромната маса пред прозореца. В ръката си държеше показалка и излагаше детайли от своите защитни мероприятия. Генералът беше сигурен, че останалите не го слушат: те гледаха към служителя от „Дьозием“. Накрая Жак затвори телефона, стана и тръгна към масата.
— Боя се, че положението е много по-лошо, отколкото можем да си представим. Ужасно е да си го помислим, но Клод е трябвало да бъде убит на паркинга, защото иначе е щял да се прибере у дома и да открие любимата си съпруга разстреляна.
— По дяволите! — изкрещя Дру, след което внезапно понижи тон. — Ще открием и ще убием тези кучи синове! Няма милост за тях!
— Има още нещо. По заповед на президента на Франция аз съм настоящият директор на „Дьозием“. Трябва да се върна в Париж.
— Едва ли някога си искал да стане така, Жак, но все пак те поздравявам — каза Латъм.
— Няма значение. Каквото и да стане през следващите шестнайсет часа, ще подам оставка и ще си потърся друга работа.
— Защо? — попита Карин. — Може би ще те назначат за постоянен директор.
— Много сте любезна, но аз се познавам. Не ставам за водач. Човек трябва да бъде честен пред себе си.
— Трябва да се залавяме за работа — каза Латъм. — Ти го дължиш на Клод, аз — на Хари. Да започнем отначало, генерале.
— Трябва да се върна в Париж — повтори Бержерон. — Това е заповед на президента и аз трябва да се подчиня.
— Ще направим всичко, което е по силите ни, Жак — тихо каза Карин.
— Добре. Върни се в Париж и дръж връзка с Лондон и Вашингтон — твърдо каза Латъм. — Дръж ни в течение.
— Довиждане, приятели — служителят на „Дьозием“ се обърна и излезе.
— Докъде стигнахме, генерале? — попита Дру и се надвеси над масата.
— Въоръжени войници са пръснати по цялата площ — продължи генералът и посочи голямата карта на резервоара и околните гори. — Ескадрон от бойни самолети е готов да излети при сигнал за тревога. В цялата гора е пръсната над дванайсетхилядна войска. Всички отряди поддържат връзка помежду си. Седемнайсет сапьорни взвода работят без почивка и проучват бреговете в търсене на експлозиви с часовников механизъм. Има и патрулна лодка с апаратура за химически анализ. При първия признак за наличие на токсини шлюзовете ще сигнализират — ще се отворят клапаните към водоизточници от други райони.
— Колко време трябва да мине, докато потече водата от другите водоизточници? — попита Дру.
— Според управителя, който скоро ще се върне, най-дългото регистрирано време е четири часа и седем минути. В средата на трийсетте е имало повреда на машините. Най-важният проблем е драстичното понижаване на водното налягане — предизвиква се силен приток на нечистотии от неизползваните тръби.
— Нечистотии ли? — попита Карин.
— Става дума за кал, мръсотия и ръжда от тръбите. Достатъчно е, за да причини стомашно разстройство и повръщане, но не е фатално. По-голяма заплаха представляват подводните хидранти — налягането може да причини пожар.
— Ако „Водна мълния“ наистина успее и вие вземете своите мерки, налягането ще падне и в цял Париж ще избухнат пожари.
— Точно така, мадам, но след като ви изложих нашите мерки за защита, как можете да допускате, че тази „Водна мълния“ ще успее?
— Не ми се иска да е така, генерале.
— А Лондон и Вашингтон? — попита Латъм. — Моро… ми каза, че държите връзка с тях.
— Виждате ли мъжа, който седи на бюрото там, до червения телефон? — генералът посочи към майора в отсрещния край на стаята. — Той е мой син.
— Ваш син?
— Да, мосю Латъм — усмихна се генералът в отговор. — Той е изключителен офицер. В момента говори по телефона с Лондон. Линиите са постоянно отворени, един бутон променя направлението.
Майорът затвори телефона и генералът го повика:
— Нещо ново, майоре?
— Не, господин генерал — строго отвърна майорът.
— Казвам се Латъм, майоре.
— Знам кой сте, господине. Аз съм Гастон.
Майорът стана от бюрото и протегна ръка на всички от групата.