— Извинете ме. Но защо тогава неонацистите са толкова сигурни, по дяволите, че ще успеят?
— Не знам, мосю.
Лондон. Два часа до операцията. Беше един и двайсет и две по Гринуич, директорът на МИ-6 говореше по телефона с Вашингтон.
— Нещо ново?
— Не — гневно му отвърнаха отсреща. — Започвам да мисля, че цялото това упражнение е блъф! Някой в Германия сега си умира от смях.
— Склонен съм да се съглася, но нали видя онзи запис и материалите, които ти изпратихме? Мисля, че са доста убедителни.
— Опитвам се да не пропускам нищо.
Вашингтон. Четирийсет и две минути до операцията. Беше девет и четирийсет и осем вечерта и юлското небе беше облачно. Дъждът беше неизбежен. Бригадният генерал, който ръководеше операцията в резервоара Дейлкарлая, ходеше напред-назад из офиса. В Лондон и Париж никой нищо не знаеше! Тази шега струваше милиони на данъкоплатците, които скоро щяха да ги обвинят за всичко.
Дванайсет минути до операцията. В Париж беше четири часа и осемнайсет минути, в Лондон — три и осемнайсет, във Вашингтон — десет и осемнайсет. На няколко мили от резервоарите излетяха шест мощни реактивни самолета.
— Неидентифицирани самолети! — обявиха радарните специалисти в Лондон, Париж и Вашингтон.
След малко всеки от тях се обади:
— Фалшива тревога. Тръгнаха обратно.
Шест минути до операцията. В тъмното небе над Лондон, Париж и Вашингтон самолетите се отдалечиха от мишените си. Те направиха завой, двигателите рязко заработиха на минимум и също така бързо, както се бяха издигнали, се спуснаха и влязоха във въздушни коридори, които щяха да ги изведат към полетата, където ги чакаха масивните глайдери „Месершмит“ МЕ 323.
Бове. Четири минути до операцията. Дру се взираше през прозореца в мрака над резервоара, а Карин седеше на бюрото до червения телефон. Изведнъж Латъм почти извика:
— Лейтенант, какво казахте за крилата на Дедал?
— Били са направени от пера… Някои казват, че птиците сякаш плуват по въздуха…
— Какво има, Дру? — попита Карин.
— Какво, мосю? — добави майорът.
— Те се плъзгат по въздуха… Глайдери! Използват глайдери!
— Имат нужда от извънредно големи глайдери — каза генералът. — Или поне много на брой.
— Радарът щеше да ги засече, мосю — добави майорът.
— Имаше ги на снимките! Двата глайдера за Саудитска Арабия! Вероятно радарът няма да ги засече, защото нямат мотори, а и металът е много малко.
— Боже мой! — възкликна генералът. — Германците са експерти по глайдерите!
— Дали са останали глайдери оттогава?
— Защо не? Всички запазихме въздушната си флота.
— Годни ли са за летене след толкова години? — попита Карин.
— Компанията „Месершмит“ строеше за векове. Без съмнение, нещо трябва да се подмени, но е напълно възможно!
— И все пак щяха да се появят на екрана — обади се радарният специалист.
— Какъв образ може да се види на екрана от летящ обект, по който почти няма метал, няма мотори и скелетът му е от бамбук?
— Вярно е, че ще е по-слаб от образа на обикновен самолет.
— Но и от облаците се получава някакъв образ, нали?
— Да, но има разлика.
— Почакайте! — каза Карин, като трескаво ровеше из джобовете си и накрая измъкна скъсано парче хартия. — Това беше в един от кашоните от дома на Ягер. Едно парче липсва.
Джералд Антъни бръкна в горния джоб на френския си военен гащеризон. Издърпа оттам смачкан лист хартия.
— Намерих това в параклиса на Ягер. Ето какво пише: „От плат и дърво“.
— „Самолет, построен от плат и дърво“ — каза Де Врийс.
— Глайдери — бързо добави Латъм.
— Самолетите се върнаха в нашето пространство! На четирийсет километра от резервоара!
— Активирайте ракетите! — изкрещя синът на генерала по телефона.
— Предайте на Лондон и Вашингтон! — кресна Латъм.
— Ракетите… — каза синът на генерала.
— Изстреляйте ги!
В тъмното небе над Лондон, Париж и Вашингтон последваха експлозии под крилете на товарните глайдери „Месершмит“. Те бяха издигнати на необходимата височина от две хиляди и седемстотин фута. Кабелите се скъсаха и глайдерите се освободиха, за да започнат спираловидното спускане към резервоарите.
Изведнъж небето светна като от кълбовидна мълния и самолетите се пръснаха във въздуха. Но всички пилоти на глайдерите знаеха своята задача и продължиха по плана.
Бове. Начало на операцията.
— Улучихме ги! — извика генералът, когато белите петънца се появиха на екрана.