— И си доста близък с Жак Бержерон, нали? Свързвали са ви години съвместна работа. Толкова обикновено, нормално, приемливо…
— Много сте загадъчен, мосю…
— Така е, по дяволите. Това наистина е загадка, която се основава върху нещо толкова просто! Кой би се усъмнил във вас? Преди около час, когато се обадих тук на Жак, с кого разговарях?
— С мен, мосю.
— Издигнахте се, нали?
— Не разбирам какво искате да кажете, мосю Латъм!
Дясната ръка на Франсоа се плъзна под бюрото и посегна към едно от чекмеджетата. Почти успя да го отвори, но Дру се хвърли напред и рязко го затвори, като прищипа китката на шофьора. Франсоа започна да крещи, но юмрукът на Латъм се вряза в устата му и виковете секнаха. Шофьорът падна напред, тялото му се свлече на пода заедно със стола. Дру веднага се хвърли върху него, стисна го за гърлото, вдигна го и го блъсна в стената. В ръката си държеше пистолета от чекмеджето на бюрото.
— Сега трябва да поговорим, за да ми обясниш някои неща, иначе с теб е свършено!
— Имам семейство, мосю — жена и деца! Не бива да правите това!
— Имаш ли някаква представа колко семейства са били разделени в проклетите лагери! Били са принудени да влизат голи в циментови килии, за да умрат, кучи сине!
— Тогава дори не съм бил роден!
— А не се ли чувал за това? Знаеш ли колко хиляди от тях са били французи! И това не те ли притеснява?
— Не разбирате, мосю! Толкова начини има да ви накарат да им сътрудничите!
— Как например? И да не си посмял да ме лъжеш! Жак Бержерон е нацист, нали?
— Да… Но откъде знаете?
— Трябваше да бъде някой, който има достъп до цялата информация. Отначало мислехме, че е Моро — беше в един списък на заподозрени. Затова отначало се страхувахме да работим с него. След това му разрешиха да участва, моят шеф му разреши. Но кой винаги знаеше къде се намирам? Кой знаеше, че тримата с Карин и Клод сме седнали в едно открито кафене, където без малко да ни убият? Кой провали операцията в метрото с Крьогер, кой твърдеше, че е видял Хари Латъм да се качва на отминаващия влак? Нямаше Хари Латъм, защото аз бях Хари, а ме нямаше там! Отговорът на всички тези въпроси е Жак!
— Не знам за тези неща, кълна се в Христа, не знам!
— Но знаеш, че е неонацист, нали? Най-подмолният неонацист в Париж. Прав ли съм?
— Да — Франсоа се задъхваше. — Нямах избор, трябваше да си мълча и да правя каквото ми нареди.
— Защо?
— Защото убих човек и Жак ме видя.
— Как?
— Удуших го. Разберете, мосю, понякога отсъствам с дни наред, пренебрегвам семейството си…
— Какво още има, по дяволите? — изкрещя Дру.
— Жена ми имаше любовник. Използвах източниците на „Дьозием“ и го открих.
— Неофициално, разбира се.
— Не знаех само, че Жак контролира всичко, подслушва телефона ми… уговорих си среща с този човек — глупав фризьор, затънал до гуша в дългове. Срещнахме се на една улица в Монпарнас. Говореше мръсотии за жена ми и се смееше. Побеснях и го нападнах. Убих го по най-подлия начин! Когато си тръгнах, Жак Бержерон ме срещна и ме поздрави.
— Значи те е държал в ръцете си.
— Можех да прекарам остатъка от живота си в затвора. Беше направил снимки с фотоапарат с инфрачервен обектив.
— И все пак живееш с жена си, нали?
— Ние сме французи, мосю. И аз не съм светец. Бракът ни е стабилен, имаме деца.
— Но си работил с Бержерон! Как ще оправдаеш това, че си работил с нацист?
— А ако отида в затвора? Как ще обясня това на жена ми, на децата ми? Мосю, аз никога не съм убивал за него, никога! Той имаше други хора за това — аз му отказвах!
Латъм го пусна и му направи знак да седне.
— Добре, Франсоа. Хайде да се споразумеем. Доколкото разбирам, двамата с Жак сте единствените нацисти тук. Това е съвършената комбинация, повече хора могат да събудят подозрение. Ще докажеш, че не си техен привърженик, ако направиш това, което ти наредя. Разбираш ли ме?
— Какво искате да направя? И ако се съглася, каква гаранция ми давате, че няма да вляза в затвора?
— Всъщност никаква. Мисля обаче, че Бержерон ще се опита да спаси себе си, а да изпрати теб на разстрел.
— Във Франция не се провеждат подобни екзекуции, мосю.
— Жак е в другото крило, ако си спомням добре.
— Точно така.
— Ти имаш достъп дотам, нали?
— Ако искате да ви заведа до офиса му, мога да го направя.
— Без да съобщаваш където и да било?
— Разбира се, аз имам постоянен достъп до него. В това крило има заден коридор, в който се влиза с шифър. Води до офисите на висшите служители. Ще ви заведа.
— Да вървим.
— А после какво ще правя?
— Ще се върнеш тук и ще се молиш всичко да мине добре.