— Какво стана по-нататък?
— Жак ме помоли да взема папката и да я отнеса лично в един замък в долината на Лоара. Използвах колата на „Дьозием“, което изключваше възможността полицията да ме спре за превишена скорост. Попитах го толкова ли е важно да отида точно по това време, но той побесня и започна да крещи. Каза, че ние дължим всичко на този човек, че било нашето светилище, нашето убежище…
— Какъв човек, какво място?
— Замъкът се казва „Орлово гнездо“. Човекът е генерал Андре Монлюк — велик френски генерал, почитан от самия Дьо Гол.
— Искаш да кажеш, че Бержерон може да се е скрил там?
— Жак е експерт по разузнаването, знае как да напусне страната, но се нуждае от богати сътрудници. Надявам се, че това може да ви помогне.
— Ще ми помогне, разбира се. Благодаря, Франсоа.
Латъм затвори телефона и се обърна към останалите.
— Току-що научих името на генерала, когото Жодел преследваше и когото наричаше предател. Знам и къде живее, ако е още жив.
— Защо не ни обясниш по-подробно, момче?
— Първо ще направя една уговорка, Стенли. Този човек дълги години се е измъчвал — много повече, отколкото е заслужавал. Бил е момче за това-онова и куриер на Бержерон.
— Кажи ни какво ти каза, Дру.
— Името на генерала е Монлюк, Андре Монлюк.
— Андре — прекъсна го Карин. — Ето откъде идва кодовото име.
— Живее в замъка „Орлово гнездо“ в долината на Лоара. Франсоа предполага, че Бержерон може да се крие там, защото веднъж го е нарекъл убежище. Било е в момент на гняв и страх, когато е поръчал на Франсоа да отнесе там старо досие на Монлюк. Станало е след вечерта, когато Жодел се самоуби в театъра.
— Някой да знае нещо за този Монлюк? — попита полковникът.
— Секретните папки, в които се споменава това име, изчезнаха от архивите на Вашингтон. Но в данните за Жодел се цитира неговото обвинение, в което липсват каквито и да било доказателства. Затова Вашингтон го е смятал за луд. Жодел е твърдял, че френски генерал, участвал в Съпротивата, всъщност е бил предател, който е работил за нацистите. Същият този генерал е заповядал да екзекутират жената и децата на Жодел, а самия Жодел е изпратил в лагер на смъртта.
— Но Жан-Пиер Вилие е оцелял — добави Карин.
— Точно така.
— Мисля, че трябва да отида на тази среща с френския президент — каза Кортлънд. — Дру, напиши ми пълен доклад за всичко. Нека го оставят долу, на бюрото му.
Латъм и Витковски се спогледаха. Полковникът кимна.
— Няма да го направя, сър — каза Латъм.
— Какво?
— Да започнем с това, че нямам време. Със сигурност знаем, че в „Ке д’Орсе“ има неонацисти, вероятно дори сред най-близките хора на президента. Не знаем към кого можем да се обърнем за помощ.
— И предлагаш да се заемем с това сами? Ти си си изгубил ума, Дру.
— Господин посланик, ако в този замък има неща, от които можем да научим нещо — някакви досиета, документи, телефонни номера, имена — не можем да рискуваме да ги унищожат. Не става дума само за Франция, а за цяла Европа и Съединените щати!
— Разбирам, но не можем да предприемем едностранна американска акция в чужда страна!
— Ако Клод Моро беше жив, положението щеше да бъде по-различно — прекъсна го Витковски. — Той щеше да действа под претекста за тайна операция в интерес на Франция.
— Моро не е жив, полковник.
— Разбирам го, сър, но може би има и друг начин — Витковски се обърна към Латъм. — Този Франсоа, с когото говори току-що, ти дължи нещо, нали?
— Остави това, Стан. Не искам да го замесвам.
— Не те разбирам.
— Какво имаш предвид? — Дру погледна изпитателно полковника.
— „Дьозием“ работи със Сервис д’Етранже — това е френската чуждестранна служба, господин посланик. Техните линии на властта често се пресичат, също като нашите ЦРУ и ФБР. Разбирате, нали?
— Продължавайте, полковник.
— Едно объркване в резултат на тези конфликти е и добре дошло, и нежелано за цялата разузнавателна бюрокрация…
— За какво, по дяволите, говориш, Стенли?
— За нещо много просто, момче. Накарай този Франсоа да се обади на някого от Сервис д’Етранже, когото познава достатъчно добре, и да му повтори половината от историята, която ти разказа.
— Коя половина?
— Да разкаже как изведнъж си е спомнил, че Бержерон, когото всички търсят, го е изпратил с някаква стара папка в онзи замък в Лоара. Това е всичко, което трябва да каже.
— Защо да не даде информацията на собствените си хора в „Дьозием“?
— Защото там сега е хаос. Вчера са убили Моро, Бержерон е изчезнал преди няколко часа.