— Jamais161.
— C’est bon162, господине.
— Много добре — прекъсна ги Витковски и хвърли неодобрителен поглед към Диц. — Хайде да се залавяме за работа. У вас ли са картите, Клемен?
— Това не са обикновени карти. Възвишенията, за които ме попитахте, са отбелязани от данъчните служби и управленията по градоустройството на Лоара — Клош отвори куфарчето, извади няколко сгънати листа и ги разстла на масата. — Това е замъкът „Орлово гнездо“. Простира се върху триста и седемдесет акра — със сигурност не най-голямото, но едва ли най-малкото от наследствените имения. Първоначално е било подарено с кралски указ през XVI век на един дук от фамилията…
— Нямаме нужда от история, сър — прекъсна го Латъм.
— Много добре — макар че историята има значение, когато става дума за укрепления.
— Какви укрепления? — изправи се Карин и заразглежда картата.
— Тук, тук и тук — посочи Клош и също се изправи. Останалите направиха същото. Той посочи няколко места на картата. — Това са дълбоки канали, които заобикалят три пети от замъка и се пълнят с вода от реката. Покрити са с тръстика и дива трева и водата изглежда лесно място за преминаване, но благородниците, които постоянно водели войни помежду си, знаели как да се защитават, когато ги нападат. Армия от стрелци с лъкове и канонири, която нахлувала в тези привидно плитки потоци, потъвала в калта и се давела.
— Добре измислено, да му се не види — каза Витковски.
— За онова време е било страхотно! — съгласи се капитан Диц.
— Тези канали би трябвало да пресъхнат още преди много години, защото не са естествени — отбеляза Карин. — Но те са били почиствани непрекъснато. Вероятно собственикът на замъка отново ги е прокопал, като е докарал вода от Лоара… Така ли е, мосю Клош?
— И аз си помислих същото, мадам, но нямах възможност да обясня…
— Извинете, господине. Сигурен съм, че можете да ни предоставите много информация — каза Латъм.
— Благодаря ви. Има два начина за влизане — през входа, разбира се, и от североизточната страна. Но целият замък е заобиколен от дванайсетфутова каменна стена, която е прекъсната само на едно място освен на входа. Отзад има алея за разходки, която води към голяма открита веранда с изглед към част от долината. Стената най-много ще ви затрудни. Между другото, била е построена преди четирийсет и девет години, след освобождението на Франция.
— Вероятно отгоре има ограда от бодлива тел, по която тече електричество — промърмори капитан Диц.
— В това няма съмнение, капитане. Може да се предположи, че самото имение е добре охранявано.
— Въпреки старите канали? — прекъсна го лейтенантът.
— След като ние знаем за тях, вероятно и други знаят.
— А как може да се стигне до алеята за разходки? — попита Дру.
— Тук е билото на стръмен хълм — посочи Клош, — откъдето се вижда алеята на около триста метра отдолу. Може да се слезе долу, но дори и да няма алармена сигнализация, в което се съмнявам, има стена.
— Колко висок е този хълм? — попита Латъм.
— Вече ви казах, че се издига на триста метра над пътеката.
— Може ли да се види отвъд стената от това място?
Заместник-директорът на Сервис д’Етранже се наведе и заразглежда картата.
— Бих казал, че да, но това зависи от точността на картата. Ако от височината на хълма се спусне права линия до края на стената, изглежда възможно.
— Тук ще застана аз — каза лейтенант Джералд Антъни.
— Точно така — съгласи се Дру.
— Мисля, че аз трябва да стоя там — настоятелно каза Карин. — Ако видя нещо нередно, мога да стрелям.
— Моля ви, госпожо Де Врийс, вие сте ранена!
— В дясното рамо, но аз съм левачка.
— Ще го обсъдим — каза полковникът. — А ти какво смяташ да правиш? — обърна се той към Латъм.
— Ще прескочим канала под алеята за разходки, а нашият наблюдател на хълма ще ни каже кога да изкачим стената.
— Как ще я изкачим?
— С „котки“, как иначе? — отвърна капитан Диц. — Не вдигат шум, а са здрави. Ще ни трябват къси въжета — от шест до осем фута.
— А ако куките се закачат за бодливата тел? — попита Витковски.
— Дайте ни десетина секунди и двамата с Диц ще изкачим стената и ще скочим на земята, без да докосваме телта.
— Двамата с Диц?
— По-късно ще го обсъдим, полковник — каза Латъм и се обърна към Клош. — Какво има зад стената?
— Вижте сам — каза заместникът от Сервис д’Етранже и посочи картата. — Стената е отдалечена на около осемдесет метра от мозъка. Вътре има басейн, няколко веранди, тенискорт и градини. Колкото красиво, толкова и сигурно — има чудесен изглед към хълмовете отвъд стената.