— Вие сте полудял, Крьогер! Няма да го позволя!
— Но ще ви се наложи, доктор Траупман. Виждате ли, освен един малък брой легални поддръжници, които сме прежалили за по-голяма достоверност, всичко останало, което Хари Латъм ще изнесе от нашата долина, е фалшиво. Имената в главата му и тези, които е скрил в кодовете си, са наистина жизненоважни за нас, но само в смисъл, че тези хора трябва да бъдат дискредитирани, дори унищожени. Защото в действителност те упорито ни се противопоставят, а много от тях доста рязко изказват убежденията си. Веднъж имената им да попаднат в световните разузнавателни мрежи — и ще започне лов на вещици. След като най-твърдоглавите от тях попаднат под официално подозрение и срещу тях бъде изфабрикувано обвинение, полученият в резултат на това вакуум ще бъде запълнен с много наши хора… да, последователи, Ханс! Особено в Америка — най-силният от нашите врагове — защото тя е и най-податлива на въздействия. Спомнете си само френетичното преследване на червени през четирийсетте и петдесетте. Америка се превърна в нация, парализирана от страх, хиляди и хиляди бяха опетнени от обвиненията в комунизъм. Цели индустрии се бяха поддали на параноята. Страната бе отслабена отвътре. Комунистите знаеха как да го направят; Москва, както вече знаем, тайно е подсигурявала и пари, и ерзац-информация за най-верните си последователи… Един човек може да положи началото и на нашето нашествие. Хари Латъм с кодово име Жилото.
— Боже Господи! — Траупман се отпусна в креслото, гласът му почти премина в шепот. — Блестящо! Все пак той е единственият човек, проникнал в сърцевината, открил долината! Ще трябва да му повярват — навсякъде!
— Той ще избяга още тази нощ.
4.
Хайнрих Крайц, германският посланик в Република Франция, бе нисък, строен мъж на около седемдесет години с изпито лице, копринена бяла коса и пъстри очи, които постоянно сълзяха. Години наред той бе професор по политология във Виенския университет, след което го бяха откъснали от академичната среда и вербували в дипломатическия корпус — главно заради многобройните му трудове, които подробно разглеждаха историята на международните отношения през XIX и XX век. Тези дълги статии бяха събрани в книга, която носеше непридирчивото заглавие „Общуването между нациите“ и бе основно помагало за дипломати на седемнайсет езика, учебник, четен от студентите по международни отношения по целия цивилизован свят.
Беше девет и двайсет и пет сутринта; Крайц седеше пред бюрото на американския посланик и мълчаливо съзерцаваше Дру Латъм, който стоеше отляво на посланика Кортлънд. На кушетката срещу стената седеше Моро от „Дьозием“.
— Вината на моята страна е позорна за мен — обади се накрая Крайц. В гласа му, както и в погледа му, се долавяше тъга. — Вината за това, че някога сме позволили подобни чудовища, подобни престъпници да управляват народа ни. Ще положим всички усилия, доколкото го позволяват човешките възможности, за да изкореним и унищожим ядрото им, колкото и силно да е то. Искам да знаете, господа, че моето правителство се е посветило на задачата да ги разкрие и елиминира, дори ако за това трябва да се построят хиляди нови затвори, в които да ги съберат. Вие сигурно ще се съгласите, че не можем да се примирим със съществуването им.
— Така е, monsieur l’ambassadeur38 — обади се Клод Моро от кушетката, — но вие, изглежда, го правите по странен начин. Вашата полиция е разкрила водачите на тези фанатици-разрушители в дузина градове. Защо не ги е арестувала?
— Арестувани са тези, за които е доказано, че са извършили насилие. Съдилищата ни са пълни с такива обвиняеми. Но когато става въпрос за чисто дисиденство — и ние сме демократична държава. И ние имаме вашата свобода на словото, която ви позволява мирни стачки, а на американците — да се събират и редовно да правят походи до Вашингтон, където мъже и жени крещят на последователите си от трибуни и… о, как се казваше? А, да: сапунени сандъци. И в двете страни много от законите позволяват подобни антиправителствени демонстрации. Трябва ли тогава ние да запушваме устата на всеки, който не е съгласен с Бон, включително и на онези, които изпълват площадите по време на антинацистки демонстрации?
— Не, по дяволите! — изрева Латъм. — Но вие им запушвате устата! Ние не сме създавали концентрационни лагери, нито газови камери, не сме провеждали геноцид над цял народ! Вие, гадни копелета, вие сте го правили, не ние!