— Какво има в края на алеята?
— Според схемите има басейн, зад който се намират трите главни входа на сградата.
— Накъде водят тези врати?
— Дясната води към нещо като огромна кухня, лявата — към покрита северна веранда, а централната — към много голяма всекидневна.
— Тези схеми осъвременени ли са? — попита Дру.
— Отпреди две години са. Имайте предвид, мосю, че богатите хора се наблюдават постоянно от данъчните служби.
— След като прехвърлим стената, капитанът и аз ще тръгнем към страничните врати.
— А аз какво ще правя? — попита Витковски.
— По-късно ще го обсъдим, полковник. Какво подкрепление ще ни дадете, мосю Клош?
— Както се разбрахме, десет опитни агенти ще чакат на сто метра надолу по пътя, готови да атакуват по ваша команда.
— Нека бъдат абсолютно незабележими. Ако ги усетят, ще изгорят всички документи в имението. Много е важно да изнесем всичко.
— Споделям аргументите ви, мосю, но планът ви за операция с участието на двама души ме поразява.
— Защо от двама? — раздразнено се намеси Витковски.
— Моля те, Стенли! — Латъм изгледа ветерана от G-2. — Та ти минаваш шейсетте!
— Мога да те надвия, момче!
— Спести ми подобни изпълнения! Ще дойдеш, когато те повикаме.
— Позволете ми да възразя — намеси се заместник-директорът. — Организирал съм какви ли не нападения. Трябват ви поне още двама души, за да ви прикриват откъм гърба.
— Така е, господине — каза лейтенант Антъни.
— Това е самоубийство! — възкликна Карин.
Дру вдигна поглед от картата и погледна Клош.
— Добре, така да бъде. Кого предлагате?
— Всеки един от десетте би се справил, но има трима от Легиона, които са работили за Силите за Сигурност на САЩ.
— Вземете двама от тях и ги доведете тук след два часа. А сега да се уточним за техниката.
— Освен куките и въжетата ще ни бъдат необходими нови МАК-10, трийсетпатронни пълнители, по четири на човек — започна Витковски. — Също така военни радиопредаватели UNF, гумена лодка, маскировъчни костюми, бинокли за нощно виждане, ножове, гароти, четири малки пистолета „Берета“ и по четири гранати на човек — за всеки случай. Можете ли да ни осигурите това, мосю Клош?
— Ако още веднъж го повторите, ще получите всичко. А сега, що се отнася до това кога…
— Тази вечер — прекъсна го Латъм. — След като се стъмни.
43.
Готическият силует на старинния замък се открояваше на фона на нощното небе. Лунната светлина над Лоара осветяваше кулите му. Беше построен от каменни блокове, примесени със стари тухлени зидове — белези на няколко века, напластили се един върху друг. В контраста между сателитните антени и каменните стени имаше нещо загадъчно и привлекателно. Как ли щеше да свърши това?
Беше малко след два сутринта; подухваше лек ветрец, чуваха се глухите викове на нощни птици. Групата зае позиции. Следвайки теренната карта, осветена от слабата синя светлинка на писалката му, лейтенант Джералд Антъни водеше Карин де Врийс през храсталака към отвесния склон на хълма. Карин прошепна:
— Спри, Джери!
— Какво има!
— Виж!
Тя бръкна в храстите и извади стар мръсен каскет, който приличаше на парцал. Обърна го наопаки и освети с фенерчето си разкъсаната подплата.
— Виж! — Карин почти изхълца от изненада и подаде каскета на Антъни.
— Боже мой! — учуди се командосът. С колебливи печатни букви бе написано името „Жодел“.
— Старецът е идвал тук! — прошепна Антъни.
— Това обяснява някои неща… Дай ми го, ще го прибера в джоба си. Да вървим!
Много по-надолу петимата мъже се бяха скупчили в черна гумена надуваема лодка. Дру разтвори храсталака. Погледът му наблюдаваше върха на стръмния хълм. Сигналът дойде — две сини светлинки.
— Да тръгваме! — прошепна той. — Те са там!
С помощта на миниатюрни гребла двамата агенти от Сервис д’Етранже придвижиха лодката през тръстиката в относително открития старинен канал. Те бавно стигнаха на отсрещния бряг до кръгъл тухлен тунел, през който отклонените води на Лоара се вливаха в мочурището.
— Я виж, Дру — тихо каза капитанът. — През отвора минават две жици. Едва ли оттук може да мине човек.
— Иначе трябваше да има открит път по брега към замъка.
Гумената лодка се опря в брега. Отрядът вдигна от дъното й въжетата и куките и слезе на калния бряг под алеята за разходки, която се намираше на около двайсет фута над тях. Дру извади предавателя от маскировъчния си костюм и натисна бутона „предаване“.
— Каква е видимостта? — попита Латъм.
— Около седемдесет процента — обади се Карин. — През биноклите се виждат районът около басейна и южната част на замъка, но не виждаме северната страна.