— Que faites-vous?166 — чу се женски глас от тъмнината.
— Халсвей — отвърна Латъм, напрегнат, задъхан. След това дрезгаво добави: — trop de whisky167.
— Ah, un allemand! Votre français est mediocre!168
На слабата лунна светлина се появи жена, облечена в дълга бяла рокля. Тя се разсмя, леко залитна и продължи на френски:
— Прекалено много уиски, а? Всички сме пили много. Хрумна ми да се хвърля в басейна.
— Gut169 — каза Дру, едва успял да разбере и половината от думите на жената.
— Да ви помогна ли?
— Nein, danke170.
— О, вие сте с Хайнеман. Този немец е абсолютен досадник!
Изведнъж жената изхълца, когато Латъм издърпа мъжа на открито. Видя, че главата му е цялата в кръв. Дру пусна краката на мъртвия и извади от джоба си малката „Берета“.
— Ако викате, ще се наложи да ви убия — каза той на английски. — Разбирате ли ме?
— Прекрасно ви разбирам — отвърна жената. Говореше английски гладко, изведнъж беше изтрезняла от обзелия я ужас.
Двамата французи изтичаха към тях. Без да каже и дума, номер Две издърпа трупа към стената, прерови джобовете му, а номер Едно застана зад жената, хвана я за врата и я натика в кабината. Латъм се сепна, когато забеляза, че телата на пазачите вече не бяха вътре.
— Какво стана…
— Предишните ни гости си тръгнаха — отвърна Витковски.
— Страхотно, Дру! — каза капитан Диц и седна до своята пленница в раиран шезлонг. — Тук е удобно, а? — добави той, след като агент номер Две се върна.
— Адриен? — попита племенницата на Латъм.
— Здрасти, Елиз — отвърна жената до Диц. — С нас е свършено!
— Нацистки курви! — обвинително каза номер Едно.
— Не бъди глупак! — възрази Елиз. — Работим там, където ни плащат добре.
— Знаете ли кои са тези хора? — каза номер Две. — Това са най-големите зверове на света.
— Това е минало — хладно го сряза Елиз.
— Не сте чували? — почти извика номер Две. — Те са фашисти, избили цели народи!
— Ние сме само временни компаньонки, идваме за около седмица. Никога не говорим на подобни теми. А и повечето германци, които познавам, са чаровни и учтиви джентълмени.
— Сигурен съм, че е така — прекъсна я Витковски. — Губим време, момчета. Трябва ни някой мъж от персонала.
— Не знам, полковник — каза Дру. — Те казаха, че идват тук за около седмица — така ли е, госпожице?
— Такава е уговорката, мосю.
— А какво става след това? — попита той.
— След медицински преглед отиваме другаде. Нищо не знаем. Работата ни е да правим компания на мъжете.
Дру обърна пленницата си към малка масичка, върху която беше разгънат планът на замъка.
— Сега ще ни кажете какво има във всяка една от стаите. За вас е по-добре да не лъжете и да бъдете послушни. На по-малко от минута път от замъка има цял отряд от френското разузнаване, готов да взриви портала, да влезе и да арестува всички тук. Съветвам ви да ни помогнете, за да доживеете до преклонна възраст и да сключите някоя добра сделка.
— Хайде, Адриен, да разгледаме този план.
Момичето с къса пола, което седеше до Диц, стана и отиде при колежката си.
— На първия етаж има северна веранда, голяма дневна в центъра, която служи и за трапезария, кухня, голяма почти колкото ресторант на Десния Бряг171. На втория и третия етаж има апартаменти за гости, които Адриен и аз можем да опишем до последния матрак.
— Кой живее там сега? — попита Витковски.
— Хер Хайнеман, нали, скъпа? — попита Елиз.
— Да — каза другата жена. — Такъв досадник!
— В двата други апартамента са Колет и Жана, а компаньоните им са бизнесмени от Мюнхен и Баден-Баден. На третия етаж съм аз с един ужасно нервен тип, който се напива до козирката и после нищо не може да направи. Другите стаи са свободни.
— Как изглежда твоят човек? — попита Латъм.
Елиз го описа. Дру тихо се обади:
— Това е Бержерон.
— Много е изнервен.
— Със сигурност. А какво има на четвъртия етаж?
— Там не пускат никого освен няколко души в черни костюми с червени ленти на ръкавите. Всички се страхуват от тях до смърт. Мисля, че е гробница, мосю. Гробница на велик фараон.
— Обяснете ми, ако обичате.
— Влизането там е строго забранено, входът е запечатан. Всички врати са стоманени. Никой не влиза вътре освен хората с черни костюми. Има някакви цепнатини в стените, в които те пъхат ръце и вратите се отварят.