— Престанете! — извика Елиз. — Предложихме ви помощта си! Адриен ще тръгне пред капитана и нациста по задното стълбище, а аз ще тръгна пред вас, мосю. Патрулите ще се поколебаят да стрелят по нас, защото тук постоянно се завързват познанства между мъжете и жените.
— Берхтесгаден — тихо каза Витковски. — Публичен дом, държан от фюрер, за който се твърди, че е по-чист и от дете. Права е, момче. Видът на момичетата ни дава половин секунда преднина. Да вървим!
Елиз тръгна по витата стълба. Дру, полковникът и агент номер Едно вървяха на десет стъпки зад нея в сянката.
— Скъпа — прошепна стражът в коридора на площадката с развълнуван глас. — Отървала си се от парижкия пияница, така ли?
— Да, любов моя, дойдох само заради теб.
— Ах, кой върви зад теб?
Агент номер Едно изстреля един куршум. Пазачът падна върху парапета, наведе се и полетя към мраморния под.
Задното стълбище беше тъмно. Единствената светлина идваше отгоре и хвърляше мрачни сенки върху него. Адриен се изкачваше стъпка по стъпка тихо, плахо, с широко отворени очи, пълни със страх. Стигнаха втория етаж.
— Кой е? — попита гласът отгоре и мощен лъч на фенер освети цялото стълбище. — Скъпа?
— Не!
Агент номер Две стреля. Нацистът падна и главата му се удари в стълба.
— Продължавай! — заповяда капитанът. — Има още два етажа.
Продължиха. Адриен плачеше и бършеше носа си в ръкава на блузата.
— Още малко — прошепна агент номер Две на младото момиче. — Ти си много храбра. Всички ще ти бъдат благодарни за това.
— Наистина ли?
— Продължавай!
Латъм, агент номер Едно и полковникът видяха, че Елиз маха с ръка зад гърба си, предупреждаваше ги. Върнаха се няколко стъпала надолу и зачакаха. На третата стълбищна площадка излезе рус пазач, който гневно и раздразнено попита:
— Фройлайн, да сте виждала Адриен? Не е в стаята с Хайнеман, а вратата е отворена.
— Сигурно са излезли на разходка, Ерих.
— Този Хайнеман е отвратителен, а тя е толкова млада! Знаеш, че е перверзен тип, нали?
— Не мисли за това.
— Мразя това място!
— Все още можеш да си тръгнеш, приятелю.
— Не, не мога! Те ми платиха следването в университета. Ще ме проследят и ще ме убият.
— Ерих! — изкрещя мъжки глас от коридора. — Ела тук!
— Ах, този все крещи. Направи това, направи онова!
— Ако видя Адриен, ще й кажа, че си загрижен за нея.
Пазачът на име Ерих изтича към коридора, а Елиз слезе няколко стъпала по-надолу и прошепна на тримата до стената:
— Не го убивайте, може да ви бъде полезен.
— Защо?
— Иска да се махне оттук, а знае много неща. Да вървим!
Площадката на четвъртия етаж не изглеждаше никак приветлива. Голяма двайсетфутова арка заемаше пространството между стените. Предполагаше се, че същото е и на задното стълбище. Двама пазачи стояха отпред, а отзад се виждаше трети, който седеше на пейка. Елиз се появи пред тях.
— Стой! — изрева мъжът отдясно, извади пистолет и се прицели в главата на проститутката. — Не знаеш ли, че е забранено да идваш тук?
— Уточнете се с вашия човек в библиотеката. Той ми каза да се кача тук веднага, щом се освободя от онзи парижанин.
— Какво става? Коя сте вие? — извика стражът от пейката, стана и изтича напред.
— Аз съм Елиз и няма да търпя вашата неучтивост. Подчинявам се на заповедите, които ми дават.
Изведнъж тя отскочи встрани и тих шум от приглушени изстрели изпълни горния етаж. Тримата пазачи паднаха. Дру изтича нагоре, провери всяко тяло и се увери, че са мъртви. След това се обърна към Елиз, която се бе качила по стълбите:
— Бягай оттук!
— Благодаря ви, мосю.
— Върни се в кухнята — каза Витковски. — Развличай ги и ги накарай да запазят спокойствие.
— Няма проблеми, полковник. Довиждане.
— Къде са останалите? Трябваше досега да са тук.
На тясното стълбище агент номер Две бе притиснал пазача на Монлюк. Той го тикаше по стълбището след Диц и проститутката.
— Какво правиш тук, Адриен? — попита тих глас от третия етаж.
— Исках да те видя, Манфред — изплака момичето. — Всички се държат толкова лошо с мен, а аз знаех, че ти си тук.
— Откъде знаеш това, скъпа? Постовете са секретни.
— Мъжете започват да приказват, когато са пили много шнапс.
— И ще бъдат наказани за това, хубавото ми момиче. Ела тук.
— Убийте го? — извика Адриен и се хвърли към стената.
Два приглушени изстрела накараха пазача на име Манфред да се строполи на земята. След това те продължиха към последния етаж.
На пръв поглед достъпът изглеждаше невъзможен: зад ъгъла на стълбището имаше арка, а в средата й стоеше пазач. Зад него друг дремеше на пейка.