— Кучи син! — изрева полковник Витковски, задъхан и потен. — Проклетото такси отказа да се изкатери дотук! Приятно място, няма що. Обади се Уесли Сорънсън, момче. Тъй като тримата сме доста добър екип, той има предложение, което би могло да те заинтересува.
— Откажи се, полковник! — каза Латъм, който държеше Карин в прегръдките си.
— Много си млад, за да се оттеглиш, младежо. Трябва да работиш, а какво друго можеш да правиш?
— Откажи се, ти казах!
— След седмица се връщаме във Вашингтон. Уесли ще ти обясни всичко. Много пари ще паднат.
— Казах не, Стенли!
— Изглеждаш чудесно, скъпа Карин.
— Благодаря. А ти изглеждаш малко уморен.
— Голямо тичане беше.
— Не, не и не! — продължаваше да крещи Дру.
— Пак ще си говорим, момче. А сега да огледаме земята.