— Напълно. Повярвайте ми.
— Вие нищо не знаете за талантливите актьори. Те могат да влязат в някоя сграда в нормалния си облик, а после да се появят на улицата като съвсем други хора. Една риза, натъпкана под сакото, торбести панталони, леко променена походка — не дай Боже в сградата да има магазин за дрехи!
— Мислите ли, че Вилие е направил нещо такова?
— Тъкмо затова се страхувам. Когато разговаряхме снощи, решението му бе твърдо — а Жан-Пиер е упорит човек.
— Точно това казах на Бресар, когато ме караше към посолството.
— Знам. Затова Анри настояваше да говори с него и да го убеди да не се забърква в това.
— Ще се посъветвам с Моро.
— Ще ми се обадите пак, нали?
— Разбира се.
Дру затвори телефона в канцеларията си в посолството, потърси номера на бюро „Дьозием“ и се обади на шефа му.
— Латъм се обажда.
— Очаквах да се обадите, мосю. Какво да ви кажа? Загубихме актьора. Много хитър се оказа. Влезе в Халите и бъркотията започна. Толкова щандове — за месо, цветя, пилета, зеленчуци — пълен хаос. Влезе при щандовете за месо и никой от нашите не го видя да излиза от другата страна.
— Търсили са някого, който прилича на него, а той вече е изглеждал другояче. Какво ще правите сега?
— Пуснах отряди да тършуват из най-затънтените улички. Трябва да го намерим.
— Няма да го намерите.
— Защо?
— Защото това е най-добрият актьор на Франция. Но тази вечер той трябва да се появи в театъра. Бъдете там, за Бога, и ако се наложи, поставете го под домашен арест… Ако е още жив…
— Моля ви, не правете предположения…
— Обикалял съм тези улици, Моро… Не мисля, че вие сте ги обикалял. Прекалено сте изискан. Изтънчените ви стратегии нямат нищо общо с парижките канавки, където Вилие вероятно се намира сега.
— Обиждате ни неоснователно. Ние познаваме този град по-добре от всички на света.
— Добре. Тогава идете и го потърсете.
Дру затвори телефона и започна да се чуди на кого друг да се обади, какво още да направи. Мислите му бяха прекъснати от почукване на вратата на канцеларията.
— Влез! — нетърпеливо каза той.
В стаята влезе привлекателна тъмнокоса жена, малко над трийсетте. Носеше големи очила с рогови рамки и дебела папка.
— Извинете, но коя сте вие?
— Името ми е Карин де Врийс, сър. Работя в отдел „Документи и разследвания“.
— Евфемизъм за всички качества от „чувствителна“ до „включително подредена“.
— Не съвсем, мосю Латъм.
— Сигурно сте французойка.
— Всъщност съм фламандка — поправи го жената. Акцентът й беше мек, но можеше да се сбърка. — Както и да е, доста години живях в Париж, включително и докато следвах в Сорбоната.
— Говорите чудесно английски…
— Също така френски, холандски, както и фламандски и волонски диалект, разбира се. И немски — тихо го прекъсна Де Врийс. — Освен това, добре чета на тези езици.
— За това е нужен талант.
— В това няма нищо сложно, освен може би задълбоченото четене, абстракциите и използването на идиоми.
— И тъкмо затова работите в „Документи и разследвания“.
— Разбира се, това беше едно от изискванията.
— Естествено… И какво сте открили за мен?
— Помолихте ни да проучим финансовите закони, да открием вратичките, които могат да съществуват по отношение на чуждестранните инвестиции и да ви предоставим информацията.
— Да видим.
Жената заобиколи бюрото, сложи папката пред Дру и я отвори. В нея имаше куп компютърни разпечатки.
— Тук има много данни, госпожице Де Врийс. Ще ми трябва седмица, за да ги прегледам, а аз не разполагам с цяла седмица. Светът на висшите финанси не е сред силните ми области.
— О, не, мосю, в по-голямата си част това са откъси от закони, които прилагаме в подкрепа на нашите изводи.
— Мили Боже, това е много повече, отколкото исках. И вие сте събрали всичко това за пет часа?
— Разполагаме с прекрасна апаратура, сър, а и министерството ни съдейства много.
— Не възразиха ли срещу инвазията ни?
— Знаех с кого да се свържа. Той разбра какво целите и защо.
— Така ли?
— Не съм нито глуха, нито сляпа, мосю. Прехвърлят се огромни средства през Швейцария в Германия на тайни, неизвестни лица или банкови сметки, като се използва швейцарската процедура, при която написани на ръка цифри се подлагат на спектрографски анализ
— И какво открихте за идентичността на тези цифри?
— Моментално се предават обратно в Цюрих, Берн или Женева, където са неприкосновени. Няма информация, която да потвърди или да отрече това.
— Явно знаете доста за тези процедури, така ли е?
— Позволете ми да обясня, мосю Латъм. Работех за американците в НАТО. Американските власти ме допускаха до най-строго секретните материали, защото често виждах и чувах неща, които убягваха на американците. Защо ме питате? Нещо друго ли имате предвид?