Най-накрая — краката му бяха ледени, тялото му — превито от болка — той стигна. Седна и замасажира краката си. Замръзналият панталон драскаше ръцете му. Отляво се появи камион. Той се надигна, залитна по шосето и енергично размаха ръце в светлината на фаровете. Камионът спря.
— Hilfe46! — изкрещя той на немски. — Колата ми се преобърна и излезе от пътя.
— Моля ви, няма нужда от обяснения — каза брадатият шофьор на английски, с акцент. — Чаках ви. Последните три дни час по час кръстосвах този път.
— Кой сте вие? — попита Хари, докато се качваше на седалката.
— Вашето избавление, както казват британците — изкикоти се шофьорът.
— Знаели сте, че ще се измъкна?
— Имаме една шпионка в тайната долина, макар че нямаме представа къде се намира. Тя, както и всички останали, е била отведена там с превръзка на очите.
— Как е разбрала?
— Тя е сестра в тамошната болница — медицинска сестра, когато не я задължават да се сношава с някой арийски Брудер47, за да произведат ново „дете на слънцето“. Тя ви е наблюдавала, видяла е как сгъвате хартийки и ги зашивате в дрехите си…
— Но как? — прекъсна го Латъм-Ласитър.
— В стаите ви има скрити камери.
— Как се е свързала с вас?
— На всички „деца на слънцето“ се разрешава, дори им е заповядано, да държат връзка с родителите и роднините си, за да обяснят отсъствието си с някоя приятна измислена история. Без излишни обяснения ще ви кажа, че оберфюрерът е заплашен от разкриване — също както при вашите американски секти, които се барикадират в далечни планини и долини. Тя се свърза с „родителите си“ и с прецизни кодове ни съобщи, че американецът се готви да си тръгва — не е могла да научи точния ден и час, но вие определено сте се готвил да избягате в най-скоро време.
— Евакуацията — точно това провеждат сега — ми даваше възможност да избягам.
— Както и да е, вие сте тук и пътувате за Бургхаузен. От нашата скромна главна квартира там можете да се свържете с когото пожелаете. Виждате ли, ние сме антинеоси48.
— Какви?
— Обратното на хора като този, който под псевдонима Каракала е изклал двайсет хиляди римляни, противопоставили се на деспотичното му управление, както твърди историкът Дио Касий.
— Чувал съм и за Каракала, и за Дио Касий, но се боя, че не ви разбирам.
— Тогава не сте изучавал сериозно римската история.
— Не, не съм.
— Та нека сега го пренесем в съвременността, в друг контекст, под друг ъгъл, ja49?
— Както кажете.
— На английски това звучи „антиниос“, ja?
— О’кей.
— Заместваш „неос“ с „ниос“, о’кей?
— Ясно.
— И така, какво получаваме? Антинеос, nicht war? Антинеонацисти! Точно това сме ние!
— Защо трябва да се криете под това неясно име?
— А защо те се крият под тайното име „Братството“?
— Какво общо има едното с другото?
— На секретността се отговаря със секретност!
— Защо? Вие сте законна организация.
— Борим се с врага си и на земята, и под нея.
— Бил съм там — каза Хари Латъм и се отпусна тежко на седалката. — И все пак не ви разбирам.
— Защо си тръгнахте? — попита Дру. Беше взел телефонния номер на Карин де Врийс от охраната.
— Нямаше какво повече да си кажем — отвърна следователката от „Документи и разследване“.
— Имаше ужасно много неща за казване и вие го знаете.
— Моля ви, проверете ми досието и ако нещо там ви смущава, докладвайте за него.
— Престанете с тези глупости! Хари е жив! След три години работа в нелегалност той е избягал и се завръща!
— Mon Dieu! Не мога да ви опиша колко съм щастлива, колко ми олекна!
— През цялото време сте знаела с какво се занимава брат ми, нали?
— Да не говорим по телефона, Дру Латъм. Елате в дома ми на „Рю Мадлен“, номер двайсет и шест, апартамент пет.
Дру продиктува номера на Дърбейн от центъра за свръзка, грабна якето си и се втурна към колата на „Дьозием“, превърнала се напоследък в негов постоянен придружител.