— Ще ви обясня само донякъде. Трябва да приемете някои неща на доверие. За моя лична сигурност.
— Нямам ви особено голямо доверие — а сега още по-малко. Така че да започнем с частичното обяснение. По-късно ще ви кажа дали ще работите още при нас, или не.
— Като се има предвид моят принос, това едва ли е справедливо…
— Ще видим — рязко я прекъсна Дру.
— Фреди и аз наемахме апартамент в Амстердам — на негово име естествено — апартамент, който да съответства на богатството на един млад предприемач в търговията с диаманти. Когато програмата ни позволяваше, ние прекарвахме там известно време заедно, но аз винаги изглеждах, така да се каже, далеч по-различно от жените, които познавам в НАТО… и от тези, които виждате тук в посолството. Обличах се модно, дори екстравагантно, носех руса перука и много бижута…
— Живели сте двоен живот — още по-нетърпеливо кимна Латъм.
— Беше необходимо.
— Съгласен съм. И?
— Давахме приеми — не много често, само при най-важните за Фреди контакти — но аз присъствах там като негова жена… Тук трябва да спра и да ви обясня нещо, което вие без съмнение знаете. Когато външни елементи проникнат в мощни правителствени и политически агентури, те, разбира се, се спасяват от преследване чрез екзекуция, като карат собствените си хора да ги убият като двойни агенти, нали така?
— Мога да кажа само, че съм чувал за това.
— Но тези организации не могат да признаят унижението от това, че някой е успял да проникне в тях; затова тези случаи усърдно се пазят в тайна дори вътре в самите организации.
— И за това съм чувал.
— Така се случи и в ЩАЗИ. След като убиха Фредерик и Стената падна, редица важни клечки от тези, с които той контактуваше в Източна Германия, още продължаваха да оставят съобщения на телефонния секретар и да молят за среща с него. Аз приех някои от тях в качеството на негова съпруга. Двама души — единият бе четвъртият по ранг офицер в ЩАЗИ, а другият, който разшифроваше кодове, бе съден за изнасилване и изоставен от покровителите си — бяха привлечени в Братството. Те бяха дошли при Фредерик, за да обърнат диамантите си във валута. Поднесох им вечеря както и на другите, и ги упоих с алкохол — в чашите винаги пусках прахчета, които Фреди настояваше да държа в захарницата — та тези двамата пожелаха да се любят с мен, като всеки ми обясняваше колко важен пост заемал, и на пияна глава ми разкриха защо постовете им са толкова важни.
— И за брат ми Хари — монотонно се обади Дру.
— Да. Аз ги попитах; и двамата говореха за американския агент на име Ласитър. Братството го е познавало и се е готвело да го посрещне.
— Как разбрахте, че става дума за Хари?
— Много лесно. Първите ми въпроси бяха безобидни, но после ставаха все по-целенасочени. Фреди винаги твърдеше, че това е най-добрият начин, особено в комбинация с алкохол и прахчета. И двамата казаха едно и също с почти едни и същи думи. А то беше следното: „Истинското му име е Хари Латъм, таен агент от ЦРУ, времетраене на проекта — две години плюс, кодово име Жилото, цялата информация е свалена от компютри ниво АА-Нула…“
— Господи! Та това е от върха, от самия връх! АА-Нула не слизат по-долу от помощник на директорската канцелария… Това е направо скандално, госпожа Де Врийс.
— Тъй като нямах, а и сега нямам представа какво означава АА-Нула, аз приех, че това е истина. Точно това ми казаха и то стана причината да помоля да ме прехвърлят в Париж… Ще работя ли още при вас, мосю?
— Твърдо. Без съмнение. Но се появи нова гънка.
— Гънка ли? Разбирам думата, но за какво я използвате?
— Вие ще останете в „Документи и разследване“, но засега сте част от Консулски Операции.
— Защо?
— Наред с останалото ще трябва да подпишете клетвена декларация, че няма да разпространявате информацията, която току-що ми дадохте. В случай че го направите, ще бъдете осъдена на трийсет години в американски затвор.
— А ако откажа да подпиша такъв документ?
— Ще станете наш враг.
— Добре! Харесва ми. Правилно е.
— Нека постъпим още по-правилно.
Очите на Латъм се впиха в тези на Карин де Врийс.
— Ако се отметнете или ако ви принудят да го направите, няма обжалване. Разбирате ли ме?
— Изцяло и напълно, мосю.
— Сега е мой ред да питам. Защо?
— Наистина, много е просто. Години наред живях в щастлив брак с мъжа, когото обожавах; той ме обичаше и аз го обичах. По-късно видях този човек осакатен от омраза — не сляпа, а такава, която се ражда, когато отвориш широко очи и видиш пред себе си възкръсналия враг, който е унищожил семейството ти, родителите ти, а преди това и техните родители. Този прекрасен, темпераментен млад човек, за когото се омъжих, заслужаваше много повече от това, което му бе отредено. Сега идва моят ред да се боря срещу неговия враг, срещу общия враг на всички ни.