— Това е достатъчно, госпожа Де Врийс. Добре дошла на наша страна.
— В такъв случай ще ви направя компания за питието, мосю. Оказа се, че има и „по-късно“.
Американският реактивен самолет F-16 кацна на летището в Алтхайн. Пилотът — полковник от въздушните сили, работещ за ЦРУ — след като взе „товара“ си на борда, помоли за незабавно излитане. Закараха Хари Латъм до самолета, помогнаха му да се качи във втората кабина, затвориха капака и след минути самолетът се понесе във въздуха обратно към Англия. Три часа след пристигането си в Англия изтощеният таен агент бе откаран под охрана в американското посолство на Гросвенър Скуеър. Комитетът по посрещането му се състоеше от трима високопоставени членове на Централното разузнавателно управление, британската МИ-5 и френския й еквивалент Сервис Д’Етранже.
— Хей, чудесно е, че си отново при нас, Хари! — обади се американецът.
— Чудесно е, по дяволите — каза англичанинът.
— Magnifique51! — добави французинът.
— Благодаря ви, господа, но не можем ли да отложим въпросите и първо да поспя?
— А долината? — попита американецът. — Къде се намира, по дяволите? Това не може да чака, Хари.
— Долината вече няма значение. Свършено е с нея — пожарът започна преди два дни. Всичко е унищожено, там вече няма никой.
— За какво говориш, по дяволите? — настоятелно попита човекът от ЦРУ. — Това е нашият ключ към тях.
— Американският ми колега е напълно прав, стари приятелю — подкрепи го служителят на МИ-5.
— Absolument52 — обади се човекът от „Дьозием“ — Трябва да ги унищожим!
— Почакайте, почакайте малко! — възрази Хари и умоляващо погледна трибунала. — Това може и да е ключът, но ключалката не е вече там. Както и да е, няма значение.
За учудване на останалите на масата, Латъм започна да разпаря подгъва на сакото си, после стана и си свали панталона, обърна го наопаки и направи същото с долния подгъв на джобовете. Останал по сако и гащета, той бавно, внимателно извади множество хартийки, изписани на ръка, и ги струпа в средата на масата за конференции.
— Донесох всичко, което ни е нужно. Имена, места, служби и отдели — всичко накуп, както би казал брат ми. Между другото, ще ви бъда много, много благодарен, ако…
— Вече го направихме — прекъсна го шефът от ЦРУ, изпреварвайки молбата. — Сорънсън от Консулски Операции му съобщи, че си се измъкнал. Той е в Париж.
— Благодаря… Ако при вас има някоя съвсем сигурна секретарска служба, нека всичко това се напечата. Сменяйте хората — нито един не бива да знае какво правят другите. По-късно ще ги подредя според кодираните данни.
— Какво означава всичко това? — попита англичанинът, втренчен в пръснатите хартийки, много от които бяха накъсани.
— Влиятелната армия на Братството — мъже и жени, които притежават власт във всяка от страните ни, които — дали поради алчност, дали поради извратени убеждения — поддържат неонацистите. Предупреждавам ви — има доста изненади и в правителствения, и в частния сектор… Сега, ако някой ми намери приличен хотел и ми купи някакви дрехи, бих искал да поспя ден-два.
— Хари — обади се човекът от ЦРУ, — обуй си панталона, преди да излезеш навън.
— Добре, че ми напомни, Джак. Винаги си бил наблюдателен.
Хари лежеше в леглото обиден и угрижен. Току-що бе приключил телефонния разговор с брат си Дру. Щяха да се срещнат в Париж в края на седмицата — веднага щом приключеха с доклада на Хари, включително с дешифрирането на информацията, която бе донесъл от Германия. По-големият брат не описваше непосредствените си задачи — по-малкият разбираше премълчаването. Единствената информация, която Дру му даде, бе следната:
— След като си се върнал, когато се съвземеш окончателно, можем да включим на висока скорост. Идентифицирахме колата, която караха ония двама боклуци… Всъщност, обади ми се в офиса или в хотел „Мьорис“ на улица „Риволи“.
— Какво е станало с апартамента ти? Да не би домсъветът да те е изхвърлил за неприлично поведение?
— Не, но нечие чуждо неприлично поведение го е направил изцяло неподходящ за живеене.
— Наистина ли? „Мьорис“ е скъпо място, братле.
— Бон плаща.
— Боже, нямам търпение да чуя всичко. Ще ти се обадя да ти кажа кога ще летя за Париж. Между другото, аз съм в „Глочестър“ под името Мос, Уендъл Мос.
— Висока класа… Радвам се, че се върна, братле.